Пловдив се гордее със своите тепета и зелени площи, но каква е реалната цена на сянката, под която седим? Докато администрацията твърди, че се грижи за парковете, специалисти предупреждават за опасни клони и неправилна поддръжка, която убива дърветата. TrafficNews разговаря с Иван  Деспов– единственият сертифициран арборист в Пловдивска област, който от години се занимава с доброволческа дейност в различни области, но се сблъсква със стена от административни пречки в опитите си да помогне безвъзмездно на общината.

– Работите на Младежкия хълм от 2019 година. Какво е състоянието на това емблематично за пловдивчани място?

 – Започнах като доброволец, а в момента стопанисвам въжената градина и бившия Пионерски дом. Младежкият хълм е изкуствено залесен в миналото с неимоверни усилия, но днес го приемаме за даденост и всичко се движи на самотек. Когато започнах, Пионерският дом беше доста запустяло място с „особени персонажи“ и интересни артефакти в храстите. Единствената облагородена част е тази на БЧК, но откъм растителност всичко е много зле. Дърветата са природен капитал, който трябва да се обновява, а не да се оставя „просто да си мре“, защото такава била природата. 

– Какво точно прави един арборист и защо е важно да има такива специалисти в градската среда?

– Арбористът е специалист по грижа за дърветата. В Пловдив и областта съм единственият сертифициран по европейски стандарт, а в цяла България сме едва 40 души. За съжаление тази професия дори не е вписана в националния класификатор. Градската среда е опасна за дърветата – те имат малък водосбор и често кореновата им система е плитка заради бетон и скали отдолу, което ги прави нестабилни. Ние правим санитарна резитба – премахваме деформирани или болни клони, за да запазим дървото. Масовата практика в България обаче е т.нар. „топиране“ – режат върха на дървото, то заприличва на четка за тоалетна и до пет години умира.

– Споменахте опасности. Имало ли е инциденти, на които сте били свидетел?

 – Реших да стана арборист, след като пред очите ми четириметров клон падна върху главата на 6-годишно дете на Младежкия хълм. Тогава видях, че в короната висят още отчупени клони. С колега се катерихме и свалихме 9-метров клон, тежащ над 100 кг, който просто лежеше върху живите части. Ако такова нещо падне върху човек, всичко приключва. Проблемът е, че „Градини и паркове“ нямат капацитет дори да обикалят и да гледат нагоре.

– Опитали сте се да помогнете на Общината, но сте срещнали отпор. Разкажете за тази ситуация?

– Да, предложих на „Паркове и градини“ да съдействам и когато имам време и възможност , да отстранявам опасни клони. Те ме насочиха към  район „Централен“. Там предложих същото, а  еколожката ме попита: „Кой си ти, че да кастриш дървета?“. Въпросът беше правилен и аз изкарах курс за арборист и получих европейски сертификат. Набавих си оборудване и отново отидох в район „Централен“. Оказа се, че няма административен ред, по който гражданин да помогне доброволно. Предложих им да сключим символичен договор на сума 1 лев за дърво, но се оказа че и това не е възможно. Което звучи абсурдно, защото в районните кметства има стотици жалби за опасни дървета, а „Градини и паркове“ разполагат с само с три екипа с резачки за целия град.

– Какво е решението според Вас, за да не се страхуваме, когато минаваме под дърветата?

 – Трябва паспортизация на дърветата, каквато например има във Франция. Там всяко дърво е сканирано, знае се видът му, заболяванията и състоянието му. Данните са отворени и всеки специалист може да ги допълва. Трябва дългосрочна и ясна концепция за поддържане на зелената система на града, а не да се работи на парче.  Трябва също нормален диалог между администрацията и активните граждани. Обучението ми струваше 2500 лв., а екипировката 8000 лв., но никой не цени този риск. Вместо да пита „ти какъв си“, а администрацията да започне да използва експертизата на хората, които искат да помогнат. В Лион например, който е град с население колкото Пловдив, има 50 лицензирани арбористи, на които общината възлага грижата за дърветата.