Децата, които попадат в приемни семейства, не се нуждаят само от храна и подслон. Много от тях носят тежки житейски истории – преживели са насилие, неглижиране или изоставяне. Те идват с белезите на страх, болка и несигурност и имат нужда от време, грижа и любов, за да възстановят доверието си към света. Приемната грижа не е просто временен дом. Тя е шанс тези деца да получат топлина, спокойствие и най-вече – усещането за семейство.

Именно затова за поредна година Община Пловдив провежда кампания за привличане на нови приемни родители. В момента има нужда от 32 нови приемни семейства в областта. Най-голямата необходимост е в общините Пловдив и Асеновград – по четири семейства, три – в Първомай и Карлово, по две – в Лъки, Раковски, Стамболийски, Кричим, Перущица и Сопот, и по едно в Брезово, Марица, Съединение, Родопи, Куклен и Садово.

Към 31 януари тази година в регистъра на Община Пловдив са вписани 69 утвърдени приемни семейства. В 56 от тях в момента има настанени деца, като в едно – в община Марица – живеят две сестрички. Според специалистите тези числа са условни, защото се променят постоянно.

„Във всеки един момент може да се появи дете, което спешно се нуждае от приемна грижа. Затова винаги трябва да има резерв от семейства, иначе децата отиват в институция“, обяснява пред TrafficNews Добринка Бинева, експерт „Развитие и устойчивост на приемната грижа“ на областно ниво.

Най-сериозен недостиг има на семейства, готови да приемат бебета и тийнейджъри.

„Много е трудно да се грижиш за тийнейджър, преживял насилие, например. А същевременно имаме голяма нужда и от „бебешки“ майки – за деца от 0 до 3 години“, казва тя.

Как се става приемен родител

Бенефициент по проекта е Агенцията за социално подпомагане, а партньори са 144 общини в страната. Моделът е организиран на областно ниво, като в област Пловдив участват 14 общини. Областният екип, който наблюдава и подкрепя приемните семейства, е базиран в Пловдив, с работни места в Карлово и Първомай. Днес всички приемни родители са професионални, за разлика от времето преди 2005 г., когато е имало и доброволни.

„Приемните родители са на граждански договор и получават възнаграждение за труда си. Ако гледаш бебе, няма как да работиш нещо друго и трябва да имаш някакъв доход“, обяснява Бинева. Когато детето е настанено, получават издръжка за него, която е диференцирана според възрастта. Месечното възнаграждение пък е 150% от минималната заплата за 1 дете, 160% - за две деца, 170% - за три деца.

Приемни родители могат да бъдат семейства със или без брак, двойки, живеещи на семейни начала, както и сам човек, навършил 18 години. Условието е да не са осъждани и да имат желание и готовност да осигурят дом и грижа за дете, временно лишено от семейна среда.

Кандидатстването започва с подаване на заявление в общината, дирекция „Социално подпомагане“ или при лицензиран доставчик на социални услуги. Следват интервюта, посещения в дома, обучение и социално проучване.

Самото обучение продължава четири месеца, а при нужда може да бъде удължено. „За сравнение – в Англия периодът на оценка и обучение е около две години“, казва Бинева. След одобрение семейството се вписва в регистъра и може да приема деца, като предварително посочва за каква възраст е готово да се грижи.

Временна грижа, но с истинска привързаност

Приемната грижа има за цел да осигури на детето сигурна семейна среда за определен период, докато се намери трайно решение – връщане при биологичните родители или осиновяване. Приемните родители нямат родителски права върху детето. Те изпълняват социалната мярка, определена от отдел „Закрила на детето“. Въпреки това връзката между тях и детето често е силна.

„Приемните майки влагат сърце и душа. Няма как да не се привържеш. Тази жена е гледала детето понякога години“, казва социалният работник Мария Славова.

Историите зад статистиката

Често зад всяко дете стои тежка съдба. Надежда Ленгерова, която е приемна майка, разказва за Божидара - момиченце на година и осем месеца, за което се грижи в момента.

„Мога да кажа с една дума – неглижиране. Това дете не знае как се яде с лъжица. Яде само суха храна. Ако види супа или манджа – не знае какво да прави“, разказва тя. „Най-лесно е да му дадеш вафла или бисквита. Но това не е истинска храна. На тази възраст тя няма елементарни навици. Не играе с играчки, защото никой не я е научил.“

По думите ѝ, детето се буди през нощта и вика „Мами“. „За нея това означава – дай ми биберона и играчката. Това са изоставени деца“, казва приемната майка.

Защо децата се извеждат от семействата си

Причините са различни – насилие, бедност, заболявания или невъзможност родителите да се грижат за детето. Според Бинева основните фактори са два. „За съжаление, най-често причината е бедността. Другата е увреждането на детето. Колкото и да сме толерантни, когато едно дете се роди с увреждане, много често бива изоставено“, обяснява тя.

Социалният работник Анелия Стояновска допълва, че важна роля играят и ниската образованост и социалният статус.

„Има семейства с по 7–8 деца, които впоследствие се настаняват в приемни семейства. Ако има желание, те могат да се грижат за тях, но често липсва мотивация“, казва Стояновска. Много често тези бременности не са проследени, което е и причината да се раждат деца с увреждания. 

Трудната страна на приемната грижа

Работата на приемните родители е свързана и с много емоционални изпитания. Особено когато детето трябва да бъде осиновено.

„Приемната майка може да е гледала детето две години и да иска най-доброто за него, но ако осиновителите не желаят контакт, трябва да уважим това“, обяснява Бинева. Нерядко децата се водят на срещи с кандидат-осиновители, които в крайна сметка не ги избират. „Това е много трудно за приемните родители“, казва тя.

Система с много предизвикателства

Според специалистите приемната грижа в България все още има нужда от развитие. „От 2011 г. тя се финансира по проектна дейност. Крайно време е да стане делегирана държавна дейност“, смята Бинева.

Тя посочва, че разходите за едно новородено дете са сериозни. „Когато се настани бебе, трябва легло, количка, дрехи, памперси, сухо мляко. Издръжката не винаги покрива всичко, а първото плащане понякога идва след 45 дни“, обяснява специалистът.

Нужни са млади хора

Един от най-сериозните проблеми е липсата на млади кандидати. „Основната възрастова група на приемните родители е предпенсионна. Млади хора почти няма“, казва Стояновска.

Според нея много жени, които вече са отгледали собствените си деца, биха могли да се грижат за още едно дете, но условията трябва да бъдат подобрени. „Това е национален въпрос и трябва да се решава на държавно ниво.“

Децата търсят просто семейство

В крайна сметка приемната грижа е много повече от социална услуга. Тя е възможност за едно дете да получи това, което най-много му липсва – сигурност и обич. А за приемните родители – шанс да променят нечий живот.

„Децата се обръщат към мен с „мама“, казва Надежда Ленгерова. „И няма как да им обясниш, че това не е истинската им майка. За тях това е домът им“, допълва емоционално жената.

Как една жена решава да посвети живота си на приемното родителство, през какви трудности преминава и колко радост й носят дечицата – цялата история на Надежда Ленгерова очаквайте в TrafficNews.