Десетки пловдивчани почетоха личността и делото на капитан Райчо Николов пред неговия барелеф на Джумаята в Пловдив. Той ще остане запомнен от историята като единствената жертва, която Съединението в Пловдив взима.

Паметта му бе уважена от кмета Здравко Димитров, Иван Тотев, районни кметове на Пловдив, представители на групите в общинския съвет и общественици. Слово произнесе историкът Видин Сукарев. 

Райчо Николов е роден в село Райковци в семейството на Никола Трифонов и Ивана Райкова. По време на Кримската война, 1854 г. под влияние на своя попечител, въпреки че е само на 13 г. преплува река Дунав като използва кратуни завързани с въже. Занася ценни сведения на руското командване относно движението на османските войници. Сведенията е получил от подслушан разговор на турски офицери, които обсъждат нападение през Дунава срещу руските войски, разположени в Гюргево. Награден е с Медал „За усърдие“ (1854). Завършва руско военно училище. Служи в руската армия. Възведен в потомствен дворянин. Участва в Сръбско-турската война (1876). През Руско-турската война (1877 – 1878) е офицер в Българското опълчение. Командир на I рота от IV Опълченска дружина. Военно звание капитан. Участва в бойните действия.

След Освобождението на България остава на служба в милицията на Източна Румелия. Автор е на първия български военен устав – Закон за българските войници, отпечатан през 1877 година в Плоещ в печатницата на Асен Д. Паничков. Николов участва в подготовката на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Убит е в Пловдив по време на извършване на Съединението на 6 септември 1885 г. Застрелян е пред днешната централна поща на града докато преследва корумпиран чиновник.

Преки потомци на Райчо Николов живеят в Пловдив.