Тя е една от тях. Наричаме ги жертви на домашно насилие. Някои говорят. Разказват за ужаса и болката. Други мълчат от страх. На трети им е отнета възможността да разкажат от първо лице за насилието. За тях разбираме, когато вече е твърде късно. Късно, защото са мълчали или обратното - крещели са, но не са били чути. Дора Димитрова избра да не мълчи.

Дора Димитрова вече 18 години се бори институциите в Монтана да я чуят. Сезира ги, но по думите й напразно. След поредния брутален побой над нея се обръща към медиите. Случаят обаче не е отразен в новинарския поток.

„Децата започнаха да звънят на медиите, но ни беше отговорено, че няма смъртен случай, нямат интерес. Посъветваха ме тогава да го напусна с децата ми, разговарях с психолози, които ми предложиха кризисен център, но този човек всичко в живота му се получаваше с подкупи отдолу“, разказва Дора Димитрова.

Тя е майка на три деца. Инструктор е по аеробика. Разведена. Твърди, че по време на брака й, съпругът е упражнявал системен тормоз - физически и психически. Официални жалби тогава не е пускала. От страх. По думите й:

„Съпругът ми беше с влияние, и казваше: „Аз имам пари. Което не се купува с пари, се купува с много пари.“

„Искам да кажа защо ви потърсих. Защото има съдии, които не гледат доказателствата, но има и такива, които ме спряха онзи ден на пътя и ми казаха: „Дора, тези деца израснаха пред нас. Ние не сме расли в инкубатор. Виждаме какво се случва. Не скланяй глава на ешафода. Пиши! Пиши до министъра. Пиши до главния прокурор. Пиши до ВСС.“

И тя пише. Пише от години, но не получава отговори. За Дора бракът с бившия й мъж е първи, за него - втори. Тя има три деца от него, а той общо шест.

„Той казваше, че аз съм неговата муза в живота. Втория месец след като се събрахме аз забременях. Роди се първата ни дъщеря. Мъжко момиче. Бизнесът му потръгна. Отвори няколко фирми. И втората ми дъщеря се роди във вече новия ни наш дом. Заедно ходихме да ловим риба. Ходихме да летим с парапланери. Той стана ловец. Посрещахме много гости. Той беше горд и казваше, че има нещо, което с пари не може да се купи. Приказката свършва две години след раждането на третото ми дете. Аз бях изцяло ангажирана с тяхното отглеждане. Те ходеха на школа на пиано, на рисуване, на балет. Децата бяха много енергични. Той започна да се дразни от тях. Казваше, че му пречат. Започна да ме заплашва, че той има пари, че е бизнесмен, че има четири фирми. Носеше едно голямо мъжко портмоне-чанта, което беше пълно с банкноти. Сутрин ми оставяше 20 лева дневни за домакинстването…Той стана много ревнив. Той не харесваше факта, че аз обичам да спортувам. Не ми разрешаваше да работя. Казваше, че съм достатъчно осигурена да водя аеробика. Направи вкъщи басейн, за да не ходя на басейна горе, че имало хора и ме гледали. Направи едната стая в дома ни с фитнес уреди.“, разказва Дора.

Тя до днес не може да си обясни каква е причината съпругът й да се промени.

„Той ме преследваше с автомобила, когато ходех да тичам. Аз смятам, че човек става подозрителен към другия, от собствените си постъпки. В портфейла му, аз виждах презервативи. Не исках да повярвам в това. Започна да ме заплашва, че ще се разведем: „Аз теб ще те пречупя, ти ще ми се молиш!“ Аз без него съм кръгла нула, че ще ме остави с децата без една стотинка и че ще ни изгони на пътя. Посягал ми е многократно, голямата ми дъщеря беше като жив щит. Малкият започна да заеква, втората ми дъщеря. започна да прави спазъм при скандал, на нея й се стягаше гърлото, не можеше да диша. Голямата ми дъщеря се затвори в себе си, успехът в училище се срина…“

Дъщерите на Дора се свързаха с екипа ни. По-голямата, пожела да скрием лицето й.

„Виждала съм как я души, как я блъска. И най-трудно беше, когато я качваше и заключваше на горния етаж на къщата. Ние се чудехме през коя тераса да се качим. Само и само да ѝ помогнем. Да не е сама. Искам истината да излезе наяве. Институциите просто да заработят и законите, които има, защото държавата има закони, но не се спазват. И е така, има хора, които просто знаят как да ги заобикалят. Има хора, които знаят как да манипулират системата. Както и баща ми. Той смята, че, защото има пари, всичко може да направи с тях.“

А другата, написа писмо, което помоли ние да прочетем.

„Давех се жива в моментите, когато той повишаваше тон. Като един кошмар, в който всеки ден преобладаваше един въпрос: Кога ще се случи нещо ужасяващо отново?“

Андрей Колев отрече всичко казано от съпругата му и дъщерите му:

-Никога не съм я бил. Никога!

-Дъщерите ви лъжат ли?

-Да, лъжат. Никога аз не съм я бил, и не съм я докосвал. Ние се разделихме по взаимно съгласие. Когато се разделихме, тя каза нейните условия, нали, остави там банкови сметки и така нататък.

Дора и Андрей не са семейство от 18 години. Само че, съдебните дела между тях продължават. През годините тя няколко пъти е пускала жалби и молби за ограничителна заповед. Без резултат. След развода той й прехвърля с дарение общото им жилище, но с право на ползване.

„Думите му бяха: „Оттук нататък аз ще довеждам вкъщи тези, на които плащам и с които съм, и ти си длъжна да ги приемаш в нашия дом.“ И аз му казах, че такива платени жени пред децата ми няма да допусна. Той тогава щеше да ме удуши. Едва се спасих от пръстите му. След развода 7 месеца аз бях без издръжка. Бях страшно уплашена, без здравни осигуровки, без една стотинка.

Делата започнаха. Започнаха заплахите. Всичко започна със счупени клечки за зъби в ключалката на автомобила. Многократно прескачаше оградата вкъщи, риташе, крещеше, обиждаше: „Ти или ще спреш делата, или ще използвам всичко. Това е война!“. Имах срок до понеделник – действието се развива в петък: „Подготвям документ, който да подпишеш при нотариус. Иначе не отговарям дали ще останеш жива. До тук си останала жива заради мен!“.

Няколко дни след това Дора е пребита пред дома й.

„Никога няма да забравя изшумоляването на тревата отстрани на мен. Получих удар в тила, силна пареща болка и нищо… Удари в краката и ръцете. Удари по главата. Не мога да ви опиша парещата болка, която усещах. Усетих, че нещо тече отстрани на главата ми, нещо влизаше в ухото ми. Видях зейналите рани по двата ми крака… Отивайки в болницата, в спешното отделение, винаги има охрана. Човекът каза: „А, Андрейчо пак се е проявил.“

Лидокаинът, който ми беше поставен на раните, не ме беше хванал. Шиха ме на живо. Главата ми беше сцепена, имам счупен зъб. Окото ми беше сцепено, устната ми беше сцепена, нямах кожа на лявата половина на лицето си. Опитаха се да ми направят рентген, но имах оток отзад на главата. Знаете ли какво е децата ви да отвръщат поглед от Вас, защото изглеждаш страшен?“ Никога в живота си не съм счупвана по този начин. Умишлено. Да посегнеш на човешки живот. Не знам в каква държава живеем. Но оцелях.“

Досъдебното производство за нападението срещу Дора е прекратено с мотив-неизвестен извършител. Две години по-късно е запалена колата на адвоката й - Красимир Босев. А това не е единственото посегателство срещу него.

„Усетих силен удар с паве в областта на гръбначния стълб, който ме свали на земята и ме остави в безпомощно състояние за известно време. С тези действия беше застрашен и живота на моята секретарка, която тогава беше бременна с второто си дете. Подадох жалба, но нищо не се случи. Имам впечатлението, че компетентните органи не се постараха да изяснят фактите и да съберат доказателства, за да установят извършителя сам ли е или има връзка с някой друг. Нападението стана по светло и при наличието на частни камери, от които можеше да се извади информация за нападателя. По-късно беше запален моят автомобил, беше предизвикан взрив със сериозни последствия – разрушени стени, и обгоря поне половината апартамент над гаража. Посочих лицето, което считам за вероятен поръчител и връзката му с извършителя. За съжаление, нищо не се предприе.

Не си спомням пред колко институции подадох жалби и до Главния прокурор. Не се направи никакво допълнително разследване. В делото, което последва, след като беше разкрит Цветан Василев като извършител, този, който аз посочих като вероятен поръчител, беше поканен да свидетелства, като въпроса към него беше един ти ли поръча палежа и той с усмивка каза не. Аз смятам, че такова поведение е некомпетентно и то работи срещу правосъдието.

По-късно разбрах, че всъщност извършителят е предлагал срещу намалено наказание да посочи кой е поръчал палежа, но му е било отказано и така поръчителят остана неразкрит“, разказа адвокат Красимир Босев.

Последният акт срещу него е поставяне на бомба в двора на вилата му. Тогава адвокат Босев оцелява по чудо.

„Бомбата беше много много мощна. Късметът ми е в това, че бомбата се взриви по-късно, но това, което мен лично ме впечатли относно работата на прокуратурата бе това, че тя образува дело за умишлено увреждане на моето имущество, вместо дело за опит за убийство. Бомбата трябваше да се взриви на 50 сантиметра от мен… Делото стои спряно и нищо не се прави. Институциите, като полиция, прокуратура, не желаят да работят. Когато тя беше пребита с метална тръба, този случай също не беше разследван, сериозно и извършителят остана и неразкрит, съответно и поръчителят остана неразкрит. Прокуратурата и полицията не желаят да работят по случаите на Дора Колева и децата“, допълни адвокат Босев.

Във втора част очаквайте:

Кой е Андрей Колев? И защо излъга магистратите, че с настоящата му съпруга са разведени? Каква е ролята на институциите в Монтана в битката на Дора и дъщерите й за справедливост?

Следва продължение!