Д-р Соня Джевизова – Амалиева е един от най-уважаваните специалисти по трансфузионна хематология в Пловдив. Наскоро тя се присъедини към екипа на медицинска лаборатория „ЛИНА”. Уважаваният лекар разкрива подробности от блестящата си кариера и споделя ценни съвети за пациентите с анемия и различни хронични заболявания.

-Д-р Джевизова, пациентите Ви познават като дългогодишен директор на Районния център за трансфузионна хематология в град Пловдив. Вие сте организирали стотици кампании, които са спасили живота на много хора. Бихте ли ни споделили повече за Вашия професионален път – за предизвикателствата и за удовлетворението от професията?

- Помня всеки случай на малко дете, бременна жена или тежко пострадал в катастрофа или инцидент пациент, при който се е налагала бърза реакция. Макар всяка от историите да е различна, общото помежду им винаги е била необходимостта от кръвопреливане и кръводарители. А това понякога е предизвикателство. И точно тук идва трансфузионната хематология, която е много специфична и интердисциплинарна медицинска специалност, без която съвременният лечебен процес в болниците би бил немислим. От една страна тя се грижи за осигуряване на висококачествени и безопасни кръв и кръвни съставки, необходими при много и различни остри и хронични заболявания. А от друга има чисто човешки момент, който изисква деликатен  подход  – да се разговаря с желаещите да спасят живот, при необходимост да се организира кампания, и да се направи прецизен и професионален подбор на кръводарителите. Всяка капка кръв е ценна, затова при нейната обработка е важно да се използват съвременни и високочувствителни методи и апаратура за лабораторна диагностика, професионална апаратура за преработване и съхранение на получените кръвни съставки. Необходими са и много познания и опит за тяхното правилно и ефективно разпределение и приложение. Особено в област като Пловдив, в която много пациенти едновременно могат да се нуждаят от кръвопреливане. Предизвикателство е, когато знаеш, че здравето на пациента зависи от това да осигуриш нужните количества кръв. Удовлетворение е, когато разбереш, че животът му е спасен. Това е най-голямата радост от тази професия, която за мен винаги е била призвание.

-Колко са лекарите трансфузионни хематолози  в България и според Вас тази специалност трябва ли да бъде приоритет?

- Трансфузионната хематология е тилова специалност. Тя е изключително важна, много отговорна и следва да бъде приоритетна и достойно ценена. За съжаление специалистите трансфузиолози в България са по-малко от необходимите. Има около 200 практикуващи лекари  специалисти в цялата страна. Те работят както в големите кръвни центрове (РЦТХ), така и в отделенията по трансфузионна хематология (ОТХ), в многопрофилните болници за активно лечение (МБАЛ)  и лабораториите по трансфузионна хематология (ЛТХ), разкрити в големите болнични структури с хирургична дейност. Необходимо е обаче тази специалност да бъде насърчена, за да има кой да замести колегите, които излизат в заслужена пенсия. На този фон е радостно, че медицинска лаборатория „ЛИНА” също държи на специалистите  по трансфузионна хематология.

- Наскоро се присъединихте към на екипа на „ЛИНА”, която е една от най-големите вериги медицински лаборатории в страната. Защо се решихте на тази крачка и какви са впечатленията Ви от колектива и апаратурата?

- Привлече ме точно младият, ентусиазиран и амбициран екип,

както и оборудването с най-съвременна, високоспециализирана и прецизна лабораторна апаратура. Качествената медицинска техника и съвременните реагенти в наши дни са важна гаранция за достоверността на клинично-лабораторните резултати. А тук се работи точно с такива. Разбира се, от съществено значение е и качественият контрол и професионалната интерпретация от лабораторен специалист, които тук също са на много високо ниво. Всичко това ми направи изключително добро впечатление.

На решението ми повлия и това, че знаех, че верига медицински лаборатории „ЛИНА“ функционира в страната от много години и се ползва с добро име. Зарадвах се, когато през  2022 г. откри централна лаборатория в жк „Тракия“ в Пловдив, както и 10 манипулационни за вземане на проби, разпръснати почти равномерно в различните райони на нашия град.

-Какво е различното в „ЛИНА” при подхода с пациентите в сравнение с другите лаборатории в града?

-Освен технологичното обезпечаване с най-съвременни методики на лабораторна диагностика е подбран самоотвержен и добре подготвен персонал. В „ЛИНА” предлагаме огромен брой изследвания, както и профилактични кампании за нуждите на почти всяко хронично заболяване. Тук се извършват: биохимични, серологични, хематологични, вирусологични, микробиологични, имунологични, хистологични, имунохематалогични и др. изследвания. Създадени са оптимални условия за работа и получаване на своевременни резултати. Екипът, с който работя, е много голям и опитен.

В лаборатория „ЛИНА” прави впечатление разработеният от ръководството и прилаган професионален и коректен стандартен работен протокол при обслужването на гражданите, желаещи изследвания. Освен приветливо посрещане и любезно обслужване, на тях се предоставя допълнителна информация и обяснения за възможностите на наличната лабораторна диагностика. Работи се системно за популяризиране на знания, особено за хронично болни, за необходимите базисни изследвания и тяхното редовно проследяване, както и за предварителната подготовка на пациентите.

Въведени са иновативни методи за здравна информация чрез тематични брошури и актуални електронни медии, за различни таргетни групи от населението - бременни жени, фамилно обременени лица, активно спортуващи, деца от различни възрастови групи, хроници и др., за които се разработват ежемесечно пакети с включени безплатни и/или с намалени цени изследвания. Това разширява и улеснява достъпа на широки групи граждани до здравеопазването. Такава динамика е интересна и представлява предизвикателство и за мен, като дългогодишен лекар.

Има и млади колеги, лекари  специализанти, на които се дава отлична възможност за обучение и придобиване на опит и квалификация. Това е важно и ценно както за младите лекари, за тяхното професионално развитие,така и за обществото, тъй като достоверността на лабораторните изследвания подпомага лекуващите лекари за поставяне на точна диагноза и контрол върху лечението на пациентите.

-Вие имате и още една специалност – клинична лаборатория. Помага ли Ви това в диагностиката?

-Аз притежавам придобити три медицински специалности - трансфузионна хематология, клинична лаборатория и социална медицина и здравен мениджмънт. Това ми дава разширен поглед и комплексен подход в лабораторната практика. Разбира се отчитам, че опитът на лекаря, неговото кариерно израстване, постоянните промени и развитие в медицината, необходимите нови знания и обучение, са много важни за ежедневната практика. Както в живота, така и в лабораторната дейност новите технологии навлизат главоломно. Това подобрява възможностите за нови, прецизни изследвания и проследяване на човешката патология.

-По ваши наблюдения какви са най-честите заболявания на кръвта сред жителите на област Пловдив и в страната като цяло? Има ли характерна анемия, която се среща тук, и каква е превенцията срещу нея?

-При жените с възрастта зачестяват случаите на анемия. Важно е изясняване на причините, което се подпомага от лабораторните изследвания. Това са пълна кръвна картина (ПКК),  желязо, ЖСК, феритин, витамин В 12, фолиева киселина и др., като трябва да се контролират поне два пъти годишно.

В Южна България по-често се среща т.нар. средиземноморска анемия (Таласемия). Това е генетично обусловена анемия, дължаща се на завишен синтез на фетален хемоглобин, който е нестабилен и води до лесно разрушаване на еритроцитите в циркулиращата кръв. Гени на таласемия с различна експресия има в около 6% от нашето население, което определя тежестта на заболяването. По-чести са формите на Таласемия минор. В случая изследване на фетален хемоглобин и патологични хемоглобини определя диагнозата, правилната терапия на анемията и предопределя конкретно поведение и режим през целия живот.

-Кои са изследванията, които човек задължително трябва да направи през живота си?

-Важно е да се знае, че още след раждането може да се определи кръвната група и Rh принадлежността, по-късно и другите кръвногрупови антигени, както и тъканните антигени, които нормално са константи през целия живот. Всички останали лабораторни показатели се променят динамично и непрекъснато в зависимост от моментния статус (здраве или болест) на организма. Това определя ролята, мястото, значението и незаменимостта на лабораторната диагностика за съвременната медицинска наука и практика.

Тъй като здравето на всеки човек е негова персонална и на семейството му грижа и отговорност, периодични  профилактични и контролни лабораторни изследвания са необходими през целия живот.

- Може ли да дадете съвет на бъдещите майки кои изследвания да проследяват по време на бременността, както и на хронично болните пациенти - каква профилактика да извършват през годината?

-При бременност е необходимо проследяване през целия срок на бременността. Правят се изследвания за кръвна група и Rh фактор както на бременната, така също и на партньора. Проследяват се антитела, ако е необходимо. Изследват се маркери за трансмисивни инфекции - Хепатит В и С, СПИН, Сифилис и др., също пълна кръвна картина, биохимични показатели и урина по схема. Важно е изследване за тромбофилия и съвременен биохимичен скрининг, за генетични заболявания на плода. Всички тези анализи се извършват в лаборатория „ЛИНА” от лекари  специалисти.

В последните десетилетия завишаването на онкологичните заболявания изисква системен контрол на терапията чрез лекарствено мониториране и периодично проследяване на специфичните туморни маркери при пациента.

Ендокринните заболявания, при които освен наследствен елемент много често има автоимунен процес, резултат от хронично възпаление някъде в организма, изискват неколкократно проследяване през годината и контрол на лабораторните изследвания. Това определя персонализацията и ритъма на лечение при всеки болен.

За диабетиците контрол на гликирания хемоглобин е необходим минимум на три месеца. За всички хронични болести има конкретни констелации и набор от показатели, които следва да се контролират редовно.

Могат да бъдат дадени още много такива примери, но всъщност те са доказателство за нарасналите възможности на всички направления в лабораторната диагностика и приноса ѝ в профилактиката, лечебния процес и последващо проследяване при болните. В заключение искам да призова пациентите да обръщат внимание на профилактиката, защото тя може да допринесе много за тяхното здраве.