31- годишният пътешественик Люк Дикин е роден в града на Шекспир, а последователите му в Инстаграм го познават като Чъби Трека. Той пътува по целия свят , като целта му е да покаже, че за едно истинско приключение не са нужни нито голям план, нито много пари. През септември миналата година той напуска Обединеното кралство и потегля за Виетнам. Пеша!  Има посока, но не и точно определен маршрут. Затова и без да го е планирал се озовава в Пловдив. Пристига под тепетата с намерението да преспи и да продължи, но градът го привлича и той остава цяла седмица. Преди да отпътува Чъби Трека даде интервю за TrafficNews.

 - Кога започнахте да планирате това пътуване и какво ви накара да го направите?

- Не съм го планирал дълго. Идеята дойде в разговор с приятели в Да Нанг, Виетнам. На шега казах: „Трябва просто да се върна пеша тук от Обединеното кралство“ и след това няколко седмици по-късно си помислих… защо не? Пътувам от години, но исках да направя нещо, което ми се стори невъзможно, нещо, което да ме разтръси физически и психически. Виетнам е специално място за мен. Живях в Ханой 1 година и винаги се чувствах като у дома си. Така че реших, че ако ще ходя някъде, може и да е там.

 - Кога напуснахте Обединеното кралство и как се придвижвате?

- Заминах на 16 септември 2024 г. от Стратфорд на Ейвън - моят роден град. Придвижвам се пеша, с изключение на местата, където физически не мога, като  например пресичането от Азербайджан до Казахстан, което ще трябва да се кача на лодка.  Вървя сам , с раницата си.

- Имате ли определен маршрут или импровизирате?

- Само груб план, но той не е задължителен. В Европа минавам през Великобритания, Франция , Белгия,  Люксембург, Германия, Австрия,  Унгария,  Сърбия,  България,  Турция. От там влизам в Азия и продължавам през Грузия, Азербайджан, ферибот до Казахстан,  Узбекиста,  Афганистан,  Пакистан,  Индия,  Бангладеш , Мианмар,  Тайланд , Камбоджа и Виетнам. 

Някои неща - като ситуации с визи и преминаване на граници, трябва да разбера пътьом,  но всичко това е част от предизвикателството.

 - Кога ще бъдете във Виетнам и кога планирате да се прибере у дома?

-  Ако всичко върви добре, ще бъда във Виетнам до края на 2025 г. Що се отнася до „да се прибера у дома“, наистина вече не знам какво означава това. Във Виетнам се чувствам като у дома, по пътя се чувства като у дома. Ще реша, когато отида там. Може би ще остана във Виетнам, след като всичко това приключи.

 - Правили ли сте подобно пътешествие преди?

- Не и в този мащаб. Пътувах на пълен работен ден от три години и направих някои преходи на дълги разстояния, автостоп и всякакви случайни приключения. Но ходене през континенти? Това е най-голямото нещо, с което съм се захващал.

 - Кое е най- лудото ви преживяване по пътя досега?

-  Екстремните натооварвания. Един от най-трудните преходи беше преминаването в Австрия. Изминах 72 км за два дни, точно когато падна първият снеговалеж. Няма друг избор освен да продължа. Друг път ми се наложи да измина 62 км за един ден, за да стигна до Дувър, вървейки сам през гори в тъмното само с фенерче. Вероятно най-страшното нещо, което съм правил.

Но най-добрата част от това пътуване са хората. Случайни непознати са ме канили на вечеря, давали са ми места за настаняване или просто са ме подкрепяли, когато имам нужда. Този вид доброта остава с теб завинаги!

- Как решихте да спрете в Пловдив?

- Първоначално не планирах, но хора, които срещах ми казаха, че си заслужава посещението. В крайна сметка останах по-дълго от очакваното, защото ми хареса атмосферата и имах нужда от малко почивка, преди да продължа.

-  Какво ви направи впечатление в нашия град?

- Първо, гостоприемството. Останах в Хакуна Матата, а там  ме накараха да се почувствам добре дошъл. Починах си много добре и намерих нови приятели. След това, Капана, 100%. Този артистичен малък квартал с много готини кафенета и улично изкуство – точното място за кратка почивка. Когато някой ден отново мина през България, със сигурност ще се върна!

 - Как финансирате вашите пътувания?

- Имам спестявания, но нищо кой знае какво. Правя пари чрез социални медии, сделки с марки и спонсорства. Не винаги е лесно, но се справям. Въпреки това, този вид пътуване не е толкова скъпо, колкото хората си мислят. Аз обичам дивото лагеруване, ям евтино и живея с ограничен бюджет. Всяка стотинка, която получам , ми помага да продължа пътуването.

- Благодаря ви и на Добър път!