Точно година след апокалиптичните наводнения в Карловско, Южното Черноморие буквално бе удавено , като пороят отне и 4 човешки живота. В последните десетилетия в България наводненията  стават все по- често явление. Тази година под вода бяха също Берковица и Монтана, Ловеч и Правец.

В същото време нивата на водите във всички реки у нас са по-ниски заради сухото време това лято. Информацията е на хидролозите, според които по-малките реки на много места са почти пресъхнали в горните си течения.

Според доклад на ООН през следващите години България ще е сред най-засегнатите от засушавания страни в света. Ако се допусне влошаване на климата в по-дългосрочен план, експертите предупреждават, че сушата ще засегне повече хора отколкото която и да е пандемия. С други думи, тя ще се превърне в следваща пандемия като, за съжаление, за нея няма да има ваксина, която да я излекува.

Според доклада заради задаващата се суша все по-голяма част от хората ще живеят в стрес, тъй като в определени периоди търсенето на вода далеч ще надвишава предлагането.

Паралелно с това се променя характерът на разпределение на валежите: годишната сума се концентрира в няколко по-краткотрайни, но по-интензивни извалявания, което силно увеличава риска от наводнения при еднакви други условия.

Установено е , че затоплянето на климата е свързано с увеличаване на риска от възникване на наводнения.

Така образно казано, ще умираме от жажда, затънали до ушите в кал.

Каква е ситуацията в България?

България попада в един от районите със засилени тенденции към затопляне и увеличаване на честотата на екстремните метеорологични и климатични явления – засушавания, случаи с проливни валежи, гръмотевични бури и градушки .

Съгласно проучванията за България, промяната във финансовите загуби от наводнения на годишна база в Североизточния, Югозападния и Южния централен район ще се променят за различните региони  от 25 до 100%, в зависимост от това , с колко ще се увеличат средномесечните температури.

Крайно време е стратегиите за управление на водните ресурси, за развитието на общината и мерките по прилагането им да не бъдат  трупани в архивите, а да се изпълнят спешно , качествено и ефективно.

Основна задача на общините е осигуряване на инженерната инфраструктура - пътища, водопровод и канализация. Остарялата, амортизирана и често аварираща водопроводна мрежа е причина за честото прекъсване на водоподаването и ниското качество на питейната вода.  В Пловдив от няколко години върви мащабна подмяна на ВиК инфраструктурата , но за качеството на ремонтите ще съдим след няколко години. В селата от областта обаче подобни инвестиции не се правят.  Лошата ВиК инфраструктура и неразумното управление води до огромни загуби на вода.  По този показател България за съжаление на национално ниво е първенец в Европа.

Замърсяването на водата, честата ѝ липса, въвеждането на режими за водоподаване и ниското налягане на водата са все обстоятелства, които нарушават нормалното ежедневие и водят до стрес, повече разходи и неудобства за домакинствата и бизнеса.

Основните проблеми в по-малките общини са липсата на сериозни експертни проучвания във всички населени места на общината съобразно климатичните проблеми и местните специфики; забавяне на нужните инвестиции в инфраструктурата за намаляване на загубите на питейна вода и подобряване на качеството на водоснабдяването; ниска степен на проектна готовност за осигуряване на финансови средства от националния бюджет и европейските фондове, заниженият контрол относно качеството на изпълнение на възложените обществени поръчки.

В общините липсва дългосрочна програма за управление на питейните води, съобразно климата и периодите на засушаване. Само преди няколко дни Карлово и Баня останаха три дни без вода заради тежки аварии по магистралните водопроводи.  Аварии , заради които  Карлово и селата наоколо остават без вода, има всяка есен. Според местни хора причините са в работа на парче и забавянето на изработката на цялостен воден цикъл в отделните населени места. 

Аварии често има в общините Кричим, Асеновград, Родопи. Местни хора алармират за занемарена поддръжка на съществуващите източници и резервоари,  за недобросъвестно отношение на служителите на ВиК дружеството  и липса на квалификация.

Паралелно с това трябва да се разработи адекватна стратегия за защита от наводнения, както на национално , така и на регионално ниво.

Част от мерките в това направление са следните:

  • поддържане на речните корита в състояние да поемат максимално количество отток – да бъдат редовно почиствани от клони, в тях да не се изхвърлят отпадъци, да не се допуска незаконно строителство или нарушаване на целостта на дигите;
  • поддържане на проводимостта на канализационната система и на отводнителните канали на улиците;
  • редовен контрол на състоянието на хидротехническите съоръжения;
  • поддържане на преливниците на язовирите в чисто състояние, без отпадъци и обрастване с дървета и храсти;

Изсичането на горите е сериозен фактор , който допринася за увеличаване на наводненията така и на тежестта им. Част от мерките за този проблем биха били поддържането им в оптимално състояние, преследване на промишлената незаконна сеч като престъпление срещу националната сигурност, залесяване и сгъстяване на горите където и доколкото е възможно; 

  • ясно регламентиране на лицата и организациите, отговорни за тези поддържащи дейности;
  • увеличаване на зелените площи в градовете и използване на пропускливи покрития там, където това е възможно – например при изграждането на паркинги, спортни игрища и др. Проблем е, че голяма част от териториите на съвременните градове са заети от площи, които са асфалтирани или бетонирани и не пропускат и не задържат дъждовната вода в почвата.

 Ако не се работи в тази посока, жертвите и щетите ще растат. А данъкоплатците ще плащат за бездействието на управниците, избрани от тях самите.