
Пловдив е град, в който историята и съвременността често се преплитат в драматични сблъсъци. Архитектурата и градоустройството му носят белезите на хилядолетното му минало, но и на решенията – добри и лоши – взимани през последните десетилетия. За тези трансформации и за бъдещето на Пловдив разговаряме с арх. Антоанета Топалова – един от най-авторитетните урбанисти в страната, радетел за опазването на Капана, носител на почетния знак „Златен век“ за принос към българската култура. С опита на човек, „правил повече градове, отколкото къщи“, както сама се шегува, тя дава безкомпромисна оценка за случващото се в Пловдив и очертава визия за развитието му в хармония с природата, историята и нуждите на хората.
„Градовете са във времето и времето е в градовете“ – с тази препратка към Левски започваме разговора си за Пловдив арх. Антоанета Топалова. Нейната оценка за развитието на града през последните 25 години е безпощадна: Пловдив не просто е презастроен, той е застроен нецелесъобразно, с приоритет на частните интереси над обществения. Липсва цялостна визия, свободните терени се застрояват „на парче“ без нови училища, паркове и обществени пространства“.
Арх. Топалова отчита успехите на управлението, но посочва и тревожните примери:
- Унищожен Седми хълм;
- Продадени общински имоти като Централни хали и Източния форум;
- Превръщането на Пешеходния мост в „Капалъ чарши“;
- Липса на нови училища и паркинги въпреки построени над 40 000 жилища;
- Строителство на огромни комплекси без социална инфраструктура, което създава съвременни урбанистични гета.
В две поредни публикации ще разговаряме с арх. Топалова за реалното състояние на Пловдив, за презастрояването, има ли все още шанс Пловдив да се превърне в "здрав град", къде е балансът между хората и автомобилите, за тепетата, реката и визията й за града.
В това интервю арх. Топалова чертае ясна и реалистична визия за Пловдив – град за хората, с балансирано развитие, защита на природата и историята и устойчиви публични пространства.
- Арх. Топалова, как оценявате урбанистичното развитие на Пловдив през последните 25 години? Какви бяха най-съществените трансформации, които преживя градът?
- Идущата година се навършват 80 години от публикуване на книгата на Корбюзие за урбанизма, написана през 1943 г., по време на Втората световна война. В нея той формулира необходимостта и правилата на “АСКОРИАЛ“ за изграждане на хармонична и хуманна жизнена среда. Във времето в и след войната за възстановяване на разрушенията и масовото развитие на новата индустриализация, градовете на Европа се застрояват стихийно и едностранчиво. / Maniere de penser l’urbanisme/. В книгата авторът пише: „в това време във Франция 8 хиляди архитекти проектират сгради и само няколко са урбанистите, които планират цялостно устройството на територията. /стр 24/.
И ето сега, след тези 80 години, ние сме в аналогична ситуация, макар на друго ниво. Тогава архитектите урбанисти – Корбюзие, групата „Аскориал“ с „Атинска харта“ и др. се борят за създаване и утвърждаване на правила и норми. Сега имаме достатъчно закони и за устройство на територията, наредби и стандарти със задължителни правила и изисквания към всички елементи и части при изграждане на жизнената среда, но всички те са с достатъчно „вратички“ за масово пренебрегване на обществения интерес за сметка печалба за стопански и/или политически лобита. Промяната на Кейнсианския модел на света и Европа с неолибералните пазарни принципи поощри приоритизирането на частната собственост и инициатива, която да се разгръща без реална регулация и контрол на държава и обществото, като цяло. Поради това независимо от одобрени и приети ОУП за конкретни периоди, градът се изгражда „на парче“ с реалното предимство на частните интереси пред обществените.
Мисля си колко са верни думите на Левски ако бихме ги отнесли и към градовете: градовете са във времето и времето е в градовете.
Ето нашето време донесе в организма на градовете, в т.ч. Пловдив, злокачествени образувания, които като метастаза се появяват на неочаквани места и убиват възможности за реализация на друго (училище, парк, паркинг, детска площадка, опера…). Това е оценката ми, в съгласие и с многото граждани, за урбанистичното развитие на Пловдив през последните 25 години. Градът не точно се „презастроява“, а се застроява НЕЦЕЛЕСЪОБРАЗНО.
- Кои според вас са положителните и кои – отрицателните тенденции в градоустройственото развитие на Пловдив?
- През този период градът се развива интензивно и многопосочно, като утвърждава и стабилизира мястото си в националната и европейска йерархия. Безспорни са добрите неща: изградена и оформена е най- голямата и жизнена пешеходна зона; реализиран и функционира емблематичният уникален за страната и Европа квартал „Капана“, градът стана европейска столица на културата; изявена е /макар и не достатъчно социализирана/ респектираща по мащаб и качество археология; обновени са централните паркове; има опит за частично въвеждане на река Марица в градския живот; изградени са някои главни транспортни артерии и обекти (надлези, подлези); изградени са стадиони и др.
За отрицателните моменти и тенденции в развитието на Пловдив, вероятно аз ще бъда много пристрастна, поради професионалната си практика и компетенции - все казвам, че съм правила повече градове, отколкото къщи. Бих участвала и очаквам широк диспут за Пловдив, какъвто отдавна няма. Бедите на устройственото развитие на града започват да се изявяват активно в двата драматични мандата на един кмет, когато бе унищожен Седмият хълм; бяха продадени Източният форум, Централните хали, част от Парк "Отдих и Култура" и още много общински имоти; Пешеходният мост беше превърнат в „Капалъ чарши‘“ и др.
През този мандат е възложен и приет последният (в съвременната история на града) цялостен подробен устройствен план на незастроена територия – „Хр. Смирненски“-3, без да се осигури реализиране на социалната инфраструктура.
Следващи мандати въобще не възлагат цялостни устройствени разработки /с изключение на сегашния, който залага подобен план за част от район „Южен“/ .Така се застрояват свободните земеделски и др. територии на Прослав, Коматево, Беломорски.
- Много пловдивчани имат усещането, че градът е презастроен. Споделяте ли тази тревога – и как бихте я аргументирали от гледна точка на урбанист?
- Досегашната практика на устройствено проектиране и планиране, която продължава, означава за собственици и администрация, архитектът да осигури „на парче“ масималната застроена площ,/ /за продан / за възложения имот. Така се строят предимно жилищни сгради в темпове и мащаби, които надминават държавните планове от миналия век, без да се оставят резерви за съответната и липсваща социална и техническа инфраструктура.
Ето изградени вече са повече от 40 000 жилища, което е за около 60 000 обитатели и нито едно ново училище, парк, спортна площ за масов достъп, обществен паркинг и т. н. Не са разработвани силуетни планове и обемно-пространствено оформяне на публичните пространства, не се обследва ослънчаване, комфорт на личното пространство за всяко жилище и междублокови площи… изникват „орхидеи“, „оазиси“, „гардении“, които стават съвременните урбанистични гета.
- Измененията в Общия устройствен план на Пловдив, които влязоха в сила преди няколко години, успяха ли да отговорят на реалните потребности на града и жителите му? Виждате ли в тях заложено устойчиво развитие?
- Общият устройствен план е стратегически документ. За неговото прилагане е нужно следващото го проектиране и проучване. ОУП не е статичен проект. ЗУТ задължава кмета и съответно Общински съвет всяка година да внася и приема доклад за съответствието на ОУП към конкретните проблеми и динамика на развитие, като предложи ако е необходимо частично или цялостно изменение на общия план. Този доклад трябва да се основава на подробно и широкоспектърно проучване и обследване на процесите и тенденциите на развитие за периода. В Пловдив липсва структура - екип, който перманентно да следи и анализира проблемите. Показателен факт е, когато кметът Тотев през септември докладва в ОС, че няма проблеми с действащия ОУП, а в следващия месец – октомври внася доклад и ОС приема решение да се възложи изменение на ОУП.
- В някои квартали се изграждат огромни жилищни комплекси, без да се осигурява адекватна социална инфраструктура – училища, детски градини, паркове. Как общината може да намери баланс между интереса на инвеститорите и правото на гражданите на здравословна и подредена градска среда?
- Като урбанист съм сигурна, че независимо от общия дух на времето - по-верният път включва основни моменти във възможностите на Общината като: Спиране продажбата на все още останалите общински терени; Прекратяване издаване на визи за ново строителство „на парче“; разработване на реални устройствени планове за цялостни територии, а после и проекти, които са широко обсъждани от професионалната и заинтересованата общност, защото ОЕСУТе административен орган, а ОС са политици (най-често с лобистки ангажименти).
- Каква е вашата дългосрочна визия за развитието на Пловдив – като специалист, но и като човек, който обича този град?
- Дългосрочната визия за развитие на града това е агломерацията с център Пловдив. Животът го доказва с това, което се случва сега към Родопите, Асеновград, Ягодово, на север към и след Труд. Но за да се случи това, трябва цялостно и комплексно проучване, урбанистично проектиране - с всички системи, структури, условия и ограничения за забрана на стихийното застрояване, като се преодолее мандатният феодализъм на съседните общини . Това беше заложено в „моя“ план от 1985 г, който е вече история. В него, с оптимално опазване на висококатегорийната земеделска земя, в землището на общината се предвижда новият район РОДОПИ - в подножието на планината.
Очаквайте продължението, в което арх. Топалова коментира мобилността като едно от най- сериозните предизвикателства, за новите варвари, които унищожават културното наследство на града, за състоянието на река Марица и тепетата.
Още от категорията
Виж всички
Огромен клон се стовари в центъра на Пловдив

