След втория провал на предложението за откриване на обществената поръчка за 29-те линии на градския транспорт, на хоризонта се задава трети. На последната сесия на местния парламент общинските съветници отложиха предложението след редица критики от тях и с искане за повече конкретика и реални дейности от екипа, който ръководи ресор „Транспорт“.
Такива действия обаче няма и за тази сесия. Нула. Единственото, което екипът на Държиков бе да внесе едни и същи документи, с едни и същи пропуски, с надеждата, че при третия опит чудото само ще се случи.
Вместо да използват времето между двете сесии за работа, Държиков и шефът на ОКТ Димчо Йоргов дори не благоволиха да се явят на постоянните комисии – мястото, където именно тези детайли трябва да се обсъдят. Там, където администрацията може да защити предложението си, да изясни разминаванията, да направи компромиси и да изгради доверие, а след това и да получи такова.
Александър Държиков – човекът, който би трябвало да ръководи реформата на най-тежкия ресор в Пловдив – на практика се е оттеглил от собствените си задължения. На думи е готов „с всичко, което предложат съветниците“, но на практика това не се вижда.
Остават впечатленията, че ресорният заместник-кмет очаква Общинският съвет сам да си попълни празните полета в предложението и да поеме политическия риск за решения, които всъщност са задължение на администрацията.
Държиков вече два пъти получава едно и също послание: липсва информация, липсват параметри, липсват гаранции, липсва визия. Вместо да коригира предложението си, той го връща на сесия „както си е“, сякаш става дума за формалност, която просто трябва да се придвижи по инерция. Това поведение не само е демонстративно неуважително към съветниците, но и към пловдивчани, които търпят последиците от един разпадащ се градски транспорт.
Още по-притеснително е, че докато съветниците спорят по фундаментални въпроси – линии, подвижен състав, системата „Тикси“, бъдещето на „Екобус“, параметри на договорите – администрацията не предлага никакви решения. Никакви модели, никакви сравнения, никакви нови варианти. Всичко се върти около надеждата, че „този път ще мине“.
Как трети опит ще бъде успешен, когато между втория и третия предложеният документ е абсолютно същият като първия?
Когато ресорният зам.-кмет дори не присъства на комисии, за да чуе аргументите на съветниците?
Когато не представя нито едно подобрение, нито една корекция, нито един знак, че разбира критиките?
Градският транспорт на Пловдив не е в криза от вчера. Той се намира в свободно падане от повече от десетилетие – нереформиран, недофинансиран, без стратегия и без контрол. Новото управление получи шанс да промени тази траектория.
Ако това темпо се запази, градът е изправен пред реален риск да остане без редовен обществен превоз, без договори и без минимална предвидимост. И тогава никой няма да носи вина „по документи“, но всеки ще знае къде е източникът на провала.
Проблемите на градския транспорт няма да се решат с кафе със съветници, с иронични подмятания или с обещания „ще го оправим в движение“. Те се решават с работа, а точно такава липсва вече шест месеца.
И ако администрацията продължи да отказва да работи по този ключов проект, третият опит няма да е просто поредният провал. Той ще бъде точката, в която транспортната система окончателно се сгромолясва.
