"20 млн. лева плащат гражданите на Пловдив за такса „Битови отпадъци”. Това прави по 12 стотинки на ден от всеки пловдивчанин за почистването на града. На месец – това са 3,36 лв. – по-малко от цената на кутия цигари. В този си вид системата не може да издържи. Това е моята откровена позиция. Постоянно се увеличават жилищните площи, а съществуващата техника не може да насмогне”, това заяви зам.-кметът Анести Тимчев по време на общественото обсъждане на бюджета. Зам.-кметът по екология явно обича този пример, тъй като не пропуска всяка година да го изтъкне по време на обсъжданията за бюджета – колко малко плащат пловдивчани и как Община Пловдив е на предела на силите си.
Той даде пример с поредната акция в Столипиново, където са извозили над 190 тона отпадъци, а на другия ден – все едно не е чистено. Тимчев продължи с пледоарията си за проблемите в града
„Трябва да направим специален филиал на „Чистота” на входовете на града, където от близките села изхвърлят боклуците си. В същото време ТБО не може да бъде вдигната, защото е на ръба на допустимото от държавата. Ние се опитваме да отговорим с бързо почистване, за да не се случат по-тежки последици – епидемии, болести. Темповете,с които се задълбочава проблемът – той не може да се реши, а се поддържа. Боклуците нарастват повече от нашите възможности”, каза Тимчев.
Зам.-кметът обаче не обърна внимание на два важни момента. Единият от тях е, че освен гражданите, основният приходоизточник за почистването на града е бизнесът, който плаща немалък налог. От него в бюджета влизат над 30 млн. лева, а общата сума за поддържането на чистотата на града е над 55 млн. лева годишно.
Срещу това градът получава единствено извозването на боклуците, а всеки проблем с тях се решава с поставянето на допълнителни контейнери. На практика по улиците на Пловдив има казани за смет за град с население от 1 млн. души. Но видимо това не решава проблема.
Тимчев добре обясни, че всъщност Общината само поддържа проблема – не го решава, защото няма възможности. Дали обаче те са финансови, или други е трудно да се каже. За четири години не бе направен опит в тази сфера за нито една реформа – от оптимизация на общинските предприятия за чистота, до промяна на наредбите и опити за повече разделно събиране, до засилване на контрола при образуването на незаконни сметища и още десетки мерки.
Дори Община Пловдив да имаше и 100 млн. лева за чистотата на града, едва ли картинката щеше да е по-различна, освен че щеше да има контейнери за 2 млн. души, а сметовозите да минават малко по-често. Но проблемът с чистотата на града не са само пълните казани, а мръсотията, която трайно се настанява във всеки жилищен ъгъл в кварталите.
Съвсем скоро България ще трябва и да въведе новите принципи за сметосъбирането, което ЕС щедро отлага от близо десетилетие. Принципът е прост – замърсителят плаща повече. Очевидно Общината не е готов за подобна промяна, след като не може да се справи дори с тази далече по-проста система за поддържането на чистота на града.