Църква, построена за изкупление на грях към лейди Странгфорд. Това е любопитната история на храма “Свети Атанасий” в пловдивското село Главатар, който през 2021 г. стана на един век.

В последните години местните живеят с мечтата да реставрират рушащата се сграда. Благодарение усилията на Васил Бахчевански от църковното настоятелство фасадата и покривът са напълно възстановени, но все още има много работа – отвътре трябва да се довърши и изографиса. В навечерието на най-светлия християнски празник Рождество Христово обаче хората не са загубили надеждата и вярата си. И разказват легендата, която се е съхранила в селото.

Името на църквата “Свети Атанасий” е избрано от Анна Неделчева – вярваща жена, поръчала построяването й след смъртта на съпруга и петте й деца. Мъжът се казвал Атанас. За него се знае, че е злоупотребил с пари, които английската аристократка лейди Емили Ан Странгфорд дала в помощ на жертвите от Априлското въстание. Неделчева била убедена, че и неговата смърт, и тази на петте им рожби е наказание за греха му.

В автобиографичната книга художникът Никола Димитров, който се е познавал добре с Анна Неделчева, разказва, че съпругът Атанас, когото нарича “дядо Тани”, е бил начело на Абаджийския еснаф в Пловдив преди Освобождението. Когато лейди Странгфорд решила да помогне на вдовиците и сираците от Априлското въстание, се обърнала към председателите на еснафите, защото нямало как иначе да издири пострадалите един по един. Дядо Тани взел пари от англичанката, но дал твърде малко за нейната кауза. За сметка на това си построил още няколко дюкяна и воденица в село Ризкьой (старото име на Главатар).

Божието възмездие не закъснява. Скоро умира съпругата на крадеца. Той се жени за прислужницата си Анна, която му ражда 5 деца – 4 дъщери и един син. Четирите момичета обаче умират от туберкулоза малко преди да навършат 18 години. Анна се моли денонощно на Бог да запази поне живота на сина й, но той също умира, както и грешният й съпруг. Тогава почернената жена решава да построи църква за изкупление и в памет на хората, които е загубила.

На храма обаче също не му върви. Той функционира само двадесет и няколко години, защото след 9 септември е превърнат в обор за телета. 70 години по-късно местните правят първите стъпки за ремонт на Божия дом.