Жители на район „Централен“ скочиха срещу баскетболното игрище на ул. „Марин Дринов“. Съоръжението е сравнително нова конструкция и е често средище на спортни натури, а при добро време десетки организират неформални баскетболни мачове, които продължават до късно. Друг реален проблем е, че част от младежите използват игрището по-скоро за разпивка и игра, а честа гледка сутрин са търкалящи се бутилки от бира и фасове.

Това се оказва в разрез с комфорта на хората, които живеят в близките сгради. Неведнъж от тяхна страна са входирани жалби до администрацията на район „Централен“ с искане експлоатацията на баскетболното игрище да бъде реорганизирана.

В разговор с представител на живущите става ясно, че младежите не се съобразяват с часовите диапазони, определени за отдих и сън. А игрите след 22:00 часа са всекидневие през топлите вечери. Подобни случаи не осигуряват на живущите необходимото спокойствие и те споделят пред TrafficNews, че всяко тупкане на оранжевите сфери се „забива в мозъка им“.


 

От TrafficNews потърсихме за разговор районния кмет Георги Стаменов. Стана ясно, че той е провеждал няколко пъти дебати с жителите на близките до игрището сгради, чрез които са се опитвали да намерят златната среда. Кметът е изложил и няколко добри практики, прилагани при баскетболното игрище в квартал „Мараша“, където именно жителите са хранители на ключа за площадката. По този начин, сподели Стаменов, се дава възможност на хората, които изпитват дискомфорт от игри до късно, да упражняват контрол в часовите диапазони, определени за отдих.

Никой от живущите на улица „Марин Дринов“ обаче не проявил инициатива да се ангажира с подобни действия. Затова за втори път са били поставени табели, обозначаващи кога е позволено да се експлоатира игрището, които обаче не „оцелели“ дълго време – разказват пловдивчаните. 

През последните месеци търпението на хората се изчерпало, затова е изготвена подписка с предложение теренът да бъде превърнат във футболно игрище. Целта на промяната е занижаване на шумовото замърсяване.

„Най-лесното е да махнем кошовете. Но ако премахнем игрището, означава да лишим деца и младежи от възможността да спортуват. По тази логика трябва да забраним и всички площадки в училищните дворове, за да не се създава излишен шум. Разбира се, трябва да има съобразяване и от двете страни, затова поставихме табелите кога игрището работи", коментира Георги Стаменов.

Друг е въпросът дали преминаването от един топков спорт към друг би било в плюс на живущите. Затова и някаква част от тях отказали да подпишат предложението с едно на ум, че площадката може да стане средище на ултраси и хулигански прояви. А докато не се намери шанс за пловдивчаните да чувстват спокойствие, те ще продължат да търсят начини да „елиминират“ игрището пред тях. 

Оттук изтича логичният въпрос дали "отърваването" от тази спортна площадка е адекватно приложим модел за справяне със ситуацията. Или е просто "няма човек = няма проблем" във вида на "няма игрище = няма шум".

Колкото до проявите на неангажирано използване на предоставена безплатна услуга от страна на част от потребителите - там решения има, но трябва да се търсят.