Любовта към книгите не търпи граници, особено пък възрастови. И Пловдив наистина чете! Това забелязваме с една кратка разходка по Алеята на книгата, настанила се в центъра на града под тепетата.
От три дни насам пловдивчани са забавили крачка, когато минават край Пощата. Пъстрите шатри са виновни. В тях са подредени стотици полиграфически изкушения, които определено хващат окото на четящата порода хора.
Една от тях е София, която прекъсна разходката си по главната заради Стивън Кинг.
„Обикновено наблягам на литература, предназначена за развитие на съзнанието и духовността“, казва тя. Заради това, че посегна към съвсем различен вид жанр пояснява: „Обаче не се ограничавам. Мисля, че етапите на живота и настроенията ми определят това какви книги чета. Не е въпрос на усещане – а на нужда“.
Кога четенето най-точно се докосва до определението нужда беседваме с един от служителите на „Коала Прес“. Неговото издание е подредило в шатрата образователна литература за деца, която обаче била притегателна само за възрастни, сочат наблюденията му.
„Децата не се заглеждат много по тези помагала. Те се отбиват насам целенасочено – ако им трябва някакво конкретно заглавие. Предимно идват родителите им. Тук-таме и някоя баба, която има амбицията да занимава внучето си с уроци през лятото“, шеговито добавя се той.
Любопитна картина виждаме на следващата шатра – тази на „Ciela“. Четивата им са наредили един до друг малко момченце и възрастен мъж. Двамата доказват, че любовта към добрата стара книга не ограничава.
Васил Димитров обаче споделя друго мнение. Трети ден в рамките на 20-годишното издание на "Пловдив чете" той е зад щанда на „Летера“. Наблюдава, че най-ревностни читатели, както той ги определя, са хората на и над средна възраст. Подрастващите пък рядко посягали към художествената литература, пояснява той, защото техните търсения били основно в областта на образователни помагала. Питаме го според него къде се корени това:
„Младите са така възпитани, всичко търсят в интернет. Залагат на електронните източници“, казва Васил и допълва, че възрастните читатели не могат да се откажат от усещането да хванат книга в ръцете си.
Докато размишляваме върху това, което казва Васил, виждаме Веселина Петрова. Тя е млада, но в горещия ден обикаля Алеята на книгата. Спираме я, за да и зададем въпроса обича ли да чете. Без да се замисля отсича едно пъргаво и категорично „Да!“. Даже не намира нужно да обясни кога, как и какво точно, затова я питаме:
„Напоследък се увличам по български автори и гледам да обърна повече внимание на „нашата“ литература. Иначе си оставам голям фен на фентъзи жанровете и фантастиката“, анализира тя.
Оказва се, Веселина въобще не е съгласна със съждението, че младите не обичат да четат. Категорична е, че ще си купи повече от една книга, защото разнообразието е голямо и привлича.
Докато си тръгваме от Алеята на книгата сме сигурни – вече 20 години Пловдив не спира да чете! И няма да спре…
Повече подробности за това каква програма е подготвило 20-годишното издание на "Пловдив чете" вижте тук: