Украинските бежанци в България, които искат да получат висше образование, са изправени пред дилемата – да плащат на университетите хиляди левове такси за чужденци, или да заминат за Чехия, където ще имат редовни семестриални такси с местните студенти. Това разказа украинката Наталия Еллис по време на Кръгла маса в Пловдив, която обсъди трудностите по пътя на интеграцията на украинските бежанци у нас. На срещата присъстваха представители на МОН, Агенция по заетостта, РЗИ, местната власт и неправителствени организации.

Пред тази трудност не са изправени бягащите от войната в Украйна, които имат и български произход. За тях държавата вече е осигурила възможност да поеме таксите им за университет и общежитие. За останалите младежи обаче България все още не е подсигурила механизъм, който да ги подкрепи в желанието да се образоват, когато се намират под временна закрила в страната ни.

 „Чехия и България са страни-членки на едни и същи Европейски съюз. Работят с едни и също директиви. Защо ние не може да подсигурим на украинските младежи, които искат да учат тук, възможността да го направят. Ако нещо в системата не се промени – България ще загуби много качествени и умни младежи. Те ще заминат за страни от ЕС, които им дават възможността да учат“, коментира Еллис.

Към фондацията ѝ, която се бори за интеграцията на бежанци от Украйна, са се обърнали няколко младежи, които желаят да се запишат в университети в Пловдив. Тъй като нямат двойно гражданство обаче, те трябва да плащат такса за чужденец, която е непосилна за семействата им.

„Университетите се притесняват, че след като войната приключи, обучените студенти ще си тръгнат оттук. Ако някой в тази стая мисли, че войната утре ще приключи – вдигнете ръка, за да ви обясня лично, ще това ще отнеме още поне 5 години. Т.е. минаваме един пълен цикъл на обучение. Тези млади хора, ако са доволни от образованието, създали социалните контакти и връзки си тук – те ще искат да останат. Трябва да променим мисленето си в тази посока“, казва още Наталия.

Около мнението и се обединиха и останалите присъстващи на Кръглата маса. Те пожелаха да се поеме решителна инициатива за разговори с университетските съвети и ректори в Пловдив. Идеята за посредничество в тази насока бе прегърната и от Омбудсмана на Пловдив Борислав Стаматов, който бе част от срещата.

Представители на МОН също приветстваха идеята за търсене на варианти за осигуряване на свободни места за украински студенти, като предложиха да се състави списък с желаните от тях специалности, на база който на по-късен етап да се преговаря с университетите.

Друг акцент, който институции и неправителствени организации поставиха, е търсенето на способи за законово уредена подкрепа на бежанците.

„Ако бежанците не получат подслон легално, те започват да го търсят по нелегален начин. Украинската мафия е една от най-големите в света. Знаете ли колко често при мен идват украинци и казват: „На кого да си платя, за да…“. Ние в България не сме свикнали така, тук всичко става с изкарване на документи. Те трябва да знаят това, за да не се изправи обществото ни пред едни други проблеми“, каза Лана Петкова от Храков, която от 25 години живее в Пловдив и от началото на войната помага на бежанците.

На срещата бяха засегнати и проблемите на бежанците, които имат утвърдени професии, но не могат да ги практикуват в България. едни от тях са например лекари, медици и стоматолози, които трябва да владеят идеално ниво на български, за да получат легализация на дипломите си. специалисти акцентираха и върху тромавата процедура за откриване на фирма за упражняване на търговска дейност, при която статутът им на чужденци значително удължава времето за реакция на институциите.

Присъстващите обмениха добри практики, но и се заканиха да търсят възможности за законови решения на проблемите, които затрудняват културната адаптация и социалната интеграция на украинските бежанци в българското общество. Срещата им бе уважена и от председателят на Върховния комисариат за бежанците към ООН Седа Кузуджу, която подчерта важната роля, която България изпълнява при указване на закрила и подкрепа на украинците в търсенето им на сигурност след войната.

Припомняме, че днес Кузуджу бе в Община Пловдив, където подписа меморандум за сътрудничество. Повече по темата вижте тук:

Шефът на комисариата на ООН за бежанците: Пловдив е специален!Община Пловдив подписа меморандум за сътрудничество