Затворник от Пловдив заведе дебел иск срещу държавата, след като получи инсулт зад решетките. Той поискал обезщетение в размер на 200 000 лв., като обвинил Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” в увреждане на здравето му, в резултат на неосигурена достатъчна медицинска грижа.

На 18 март мъжът постъпил в затвора, за да изтърпи наказание „лишаване от свобода”. Сутринта на 28 септември на затворника му прилошало. Появило се схващане, слабост и изтръпване  в десните крайници. Ръководството на затвора повикало екип на Бърза помощ, а мъжът бил откаран в болница „Свети Пантелемон”. След като бил прегледан от невролог, станало ясно, че се налага спешна хоспитализация.

Затворникът прекарал пет дни в болницата. Диагнозата била хронична мозъчно-съдова болест, исхемичен инсулт и лека дясна хемипареза.  

Месец по-късно мъжът подал жалба в Административен съд – Пловдив. Той поискал обезщетение за това, че не му е осигурена необходимата медицинска помощ в момента на влошаване на неговото състояние. Според исковата молба именно това довело до мозъчния инсулт. Затворникът заявил, че не е бил лекуван в съответствие с медицинските стандарти.

Жалбата била разгледана от съда преди няколко дни. От Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" оспорили изложените факти в иска и поискали той да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен. Подобно било становището и на прокурора, който участвал в делото. От доказателствата по делото станало ясно, че линейката е пристигнала в затвора 7 минути след постъпилия сигнал. В съда били представени и епикризи, от които станало ясно, че мъжът е бил хоспитализиран отново, само две седмици след удара. В епикризата е записано, че пациентът е имал затруднения с походката и самообслужването. Съобщавало се и за замъглено виждане с дясното око. На мъжа му били изписани лекарства, като се препоръчвали и контролни прегледи на 15-ия и 30-ия ден след изписването.  От амбулаторните листове ставало ясно и че затворникът е посетил лекар, за да бъде извършен контролен преглед. По време на него били констатирани и неврологични усложнения, а пациентът се придвижвал с бастун. 

По-късно - на 12 ноември, отново се наложило да бъде извикан екип на Спешна помощ. Здравословното му състояние било влошено, като мъжът имал световъртеж и болка в гърдите, изпитвал и задух. 

Пред магистратите, в качеството си на свидетел, застанал и един от санитарите в затвора. Той успял да си спомни, че на 28 септември бил повикан, след като затворникът бил открит припаднал в банята. Открил го в килията му и му оказал първа помощ. Веднага след това уведомил дежурния офицер, който повикал Бърза помощ. Всичко това се случило в рамките на няколко минути. Всичко това било описано в дневния журнал. Към онзи момент в затвора нямало лекар, поради което се наложило уведомяването на офицера. 

По делото била назначена и съдебно-медицинска експертиза. Според заключението от нея още при постъпването си в затвора лишеният от свобода страдал от множество заболявания, сред които исхемична болест на сърцено, артериална хипертония, коронарна болест, захарен диабет, мозъчно-съдова болест, хемипареза, сънна апнея. Освен това, той бил прекарал инфаркт се борил с чернодробно заболяване. 

Вещото лице било категорично и че медицинската помощ след инсулта е била оказана навреме, с оглед времетраенето, което се изисква за правилно поставяне на диагнозата. От представената в съда документация било видно и че медицинският център на Затвора е предоставял помощ при всяко влошаване на състоянието на мъжа, а при необходимост е била викана Бърза помощ. В конкретния случай лечението е изписано след пролежаване в болнично заведение от съответните специалисти. Същото е било адекватно, компетентно и е съответствало на моментните нужди на пациента. Видно е и че медицинските специалисти в затвора за предприемали своевременни мерки за подобряване на неговото състояние, заявил още експертът. 

 "Ако медицинската помощ не е указана своевременно, то резултатът от лечението няма да бъде ефективен и ще настъпят трайни усложнения за пациента и лечението ще бъде много по-продължително. При заболявания, които засягат кръвообращението на мозъка, говорим за инсултите и то исхемичните, лечението и максималният срок за започване на лечението, е между пет и десет часа от момента на проява на симптоматиката. Ако в този времеви период започне лечението, изходът е много по-благоприятен както е в случая", пояснил още той.

Заключението било прието от магистратите, които порязали претенциите на затворника. Според магистратите е неоснователно твърдението, че не му е била оказана медицинска помощ, нито че не му е предоставена качествена медицинска грежа по време на престоя в мястото за лишаване от свобода. Ръководството на затвора не може да носи и отговорност за качеството на медицинската грижа, положена в болничните заведения, е записано още в мотивите. 

Освен че няма да получи претендираното обезщетение, мъжът ще трябва да покрие и разходите по назначената експертиза, които възлизат на 500 лв. 

Решението подлежи на обжалване.