Всяка голяма община у нас осъществява видеонаблюдение на редица ключови локации на територията си. С напредването на технологиите, възможностите за наблюдението стават все повече, по-модерни и дават възможност дори да се индивидуализира персонално всеки преминаващ в обсега на записващо устройство.
Във връзка с това Община Пловдив анонсира преди два месеца за проекта си за поставяне на модерни камери от най-ново поколение, които ще имат и лицево разпознаване. Предвижда се те да бъдат разположени на десетки места в Пловдив с цел превенция на престъпността и противообществените прояви. Ще бъдат включени и камери за скорост.
Поръчката за мащабно изграждане на видеонаблюдение вероятно ще бъде на инженеринг. В нея ще се заложи и центъра за наблюдение, като в него ще се интегрират и всички останали общински камери.
Преди обществената поръчка да бъде обявена обаче стана ясно, че поне според Комисията за защита на личните данни, постоянен достъп до тези камери няма да може да бъде предоставен на полицията. Изключение се прави само за предоставяне на конкретен запис, но не може МВР да разполага с постоянен и свободен достъп до общинските камери.
"От една страна, когато органите на МВР изискват записи от системата за видеонаблюдение на общината, тяхното основание за получаване на записите е именно упражняването на правомощията им по предотвратяване, разследване, разкриване или наказателно преследване на престъпления или изпълнение на наказания, включително предпазване от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване. От друга страна обаче, правното основание на Общината за предаване на изисканите записи, е спазването на законовото ѝ задължение да сътрудничи на правоприлагащите органи. В практиката то често произтича от разпоредбата на чл. 159, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), когато с постановление органите на досъдебното производство (каквито са разследващите полицаи) изискват предаването на предмети, книжа, компютърни информационни данни и други данни, които могат да имат значение за конкретното дело", посочват от КЗЛД, които са излезли със становище по темата.
Това налага извода, че общината и органите на МВР обработват личните данни за различни цели и на различни правни основания, което обуславя и ролите им на самостоятелни администратори
Според правния анализ и прегледът на относимото законодателството (НПК, ЗМВР и ЗМСМА) към настоящия момент липсва правно основание за предоставяне на искания от полицията за постоянен достъп до системата за видеонаблюдение на дадена община.
Действащата нормативна уредба допуска предоставянето само на конкретни записи, изискани по надлежния ред, достъпът до които се осъществява съгласно определени критерии като напр. дата, час, място и пр. Тези критерии способстват за гарантиране на принципите за ограничение на целите и свеждане на данните до минимум по чл. 5 от ОРЗД. Те отговарят и на условията за разкриване на данни, залегнали в съобр. 22 на Директива (ЕС) 2016/680, според което исканията за разкриване на данни, изпратени от публичните органи, следва винаги да бъдат в писмена форма, да са обосновани и да засягат само отделни случаи и не следва да се отнасят до целия регистър с лични данни или да водят до свързване на регистри с лични данни.
С други думи, ако законодателството не бъде променено, полицията няма да има свободен и постоянен достъп до системата от камери на Община Пловдив. Въпреки това поне преди няколко години в Общинския център за наблюдение в Пловдив имаше дежурен полицай, което изглежда е в разрез на законодателството.
Всичко това обаче може да се промени, ако бъдат въведени законови промени. Такива се обмислят във връзка с все по-разширяващата се мрежа от видеонаблюдение в големите градове и всички нарушения на обществения ред и на правилата за движение, които могат да бъдат разкрити чрез използването на общинските камери.
Освен това, дори да се изиска позволения достъп до конкретен запис, към момента трудно по съденбни дела се прибощават видеозаписи и често не биват приемани за доказателствен материал.