С едноминутно мълчание в памет на големия пловдивски поет и драматург Петър Анастасов започна днешната сесия на местния парламент. Предложение за това направи председателят на общинският съвет Александър Държиков.

Великият творец е почетен гражданин на Пловдив и носител на награда „Пловдив” за цялостно творчество. Анастасов е и автор на текста на химна на града под тепетата.

Държиков  прочете съболезнователно писмо от писателя Антон Баев, което припомни живота на поета.

„Зимна нежност”, „Тройно огледало”, „Площад на хълма”, „Както те обичам”, „Единствено безсмъртие любов”, „40 стихотворения”, „Този черен бял свят”, „Хубава и проклета си” са заглавията на неговите поетични книги. Към тях се прибавят двата тома „Избрано” – поезия и пиеси. Преди година зарадва четящата аудитория с нова стихосбирка с 80 стихотворения по повод 80-годишнината си.

През 1985 г. Петър Анастасов дебютира в театър с остро полемичната си драма „Обещай ми светло минало”, която се поставя в почти всички театри в страната. Следващите му пиеси „От сняг помилвана душа”, „Голям колкото малка ябълка”, „Четирите посоки на света”, „Църква за вълци”, „Живите от мъртвата махала” се играят с успех в българските театри.

През 2007 година БНТ излъчи 12-серийният филм „Църква за вълци”, създаден по мотиви от неговата едноименна пиеса.

По негови сценарии са заснети и излъчени телевизионните новели „Малка промяна в звездите”, „Командировка за спомен” и „Оттатък ставаш невидим”. Автор е и на документалната повест „Особени белези няма”.

Поетът и драматург Петър Анастасов е удостоен с националните награди за литература „Пеньо Пенев”, Наградата на българските писатели, „Изворът на Белоногата”, „Акад. Николай Лилиев” и е първи лауреат на приза „Валери Петров”.

Пълният текст на съболезнователното писмо от Антон Баев във връзка с кончината на писателя Петър Анастасов.

Отиде си един от най-забележителните и със сигурност най-лиричният поет на Пловдив - Петър Анастасов. Почетен гражданин на Пловдив, автор на текста за химна на Пловдив. По времето, когато Недялко Йорданов напуска Бургас, Петър Анастасов се сбогува с Пловдив. Годината е 1989-а. Анастасов оставя зад себе си едно проспериращо издателство, театър, в който се въртят пиесите му „Обещай ми светло минало“, „От сняг помилвана душа“, „Голям колкото малка ябълка“. Оставя пълни салони и фоайета, в които половин Пловдив обсъжда „зимната нежност“ на поета. София, казва той, ми осигури анонимност, от която се нуждаех. Пловдив е град, в който непрекъснато те наблюдават. Но години след това се завръща – поне с текста си за химна на Пловдив, който ни изправя на крака преди всяка сесия.

Петър Анастасов е роден е на 27 октомври 1942 г. в пловдивското село Марково.

Завършва прогимназията в родното си село, а след това руска гимназия в София. Следва българска филология в СУ. Главен редактор на вестник „Комсомолска искра“ и дългогодишен директор на издателство Христо Г. Данов.

Като директор на държавното издателство дава път за дебют на плеяда пловдивски поети от т.нар. втора вълна на пловдивската поезия – Добромир Тонев, Йордан Велчев, Тодор Чонов, Красимир Обретенов, Веселин Сариев… на белетристи като Здравко Попов и Йордан Костурков. После всички големи частни пловдивски издателства излязоха изпод шинела на Пешовото Христо Г. Данов. След 1990 оглавява издателство Христо Ботев, директор е и на издателство Български писател (за кратко).

Автор на стихосбирките „Зимна нежност“, „Тройно огледало“, „Площад на хълма“, „Както те обичам“, „Единствено безсмъртие любов“, „40 стихотворения“, „Този черен бял свят“, „Хубава и проклета си“ и др.

Освен с поезията си, Анастасов е известен и като драматург и сценарист на филми. Сред играните му многократно пиеси са „Обещай ми светло минало“, „От сняг помилвана душа“, „Голям колкото малка ябълка“, „Четирите посоки на света“, „Църква за вълци“ и „Живите от мъртвата махала“. По негов сценарий е заснет филмът „Църква за вълци“, както и телевизионните новели „Малка промяна в звездите“, „Командировка за спомен“, „Оттатък ставаш невидим“. Миналата година Петър Анастасов издаде избрани 80 свои стихотворения в томче по случай 80-годишния си юбилей.

 

Помогнал на много в онези времена, някои му се отблагодариха в тези.

Съболезнования на семейството!

Светъл път, Пешо!