Пловдивчанин се вживя в ролята на герой от собствен екологичен трилър и изправи държавата на подсъдимата скамейка. Гражданинът е убеден, че е жертва на невидима, токсична конспирация, която го кара да се чувства „ограбван, лъган, бавно и преждевременно умъртвяван от собствената си държава“.

Първопричина за тези усещания станало разположението на двете автоматични измервателни станции за измерване на въздуха в Пловдив. Той е на мнение, че държавата е нарушила закона, като е утвърдила разполагането на станцията „Каменица“ в озеленен участък, а станцията „Тракия“ е позиционирана далеч от административния център. Той твърди, че локациите „омекотяват“ показателите за фини прахови частици и се създава невярна представа за замърсяването на въздуха в Пловдив. Тази мисъл така разбъркала нервите му, че го тласнала към непрестанни „дискомфорт, усещане за безпокойство, паника, стрес, несигурност, безпомощност и обреченост“, се посочва в мотивите му.

Гражданинът посочва още, че се измъчва от усещането, че е „качеството му на живот е несравнимо по-ужасяващо в сравнение с данните, които му се предоставят, че многобройната държавна администрация, която издържа с данъците си и която е призвана да осигурява за него и семейството му здравословна среда, съществува напразно и че всичките ѝ планове, анализи, доклади, оценки, писма и прочее, не струват похабената за тях хартия“. Той споделя, че всичко това го кара да си мисли, че е „ограбван, лъган, бавно и преждевременно умъртвяван от собствената си държава“. Предвид всичко описано той настоява Министерство на околната среда и водите да го обезщети с 10 000 лева за преживените психически страдания .

От своя страна Министерството на околната среда категорично възразява. Юристите на ведомството са категорични, че актът е законосъобразен, вреди не са доказани, а свидетелските показания нямат връзка с делото. Прокуратурата застава на страната на министерството и също намира претенциите за неоснователни и не намират опора в закона.

След преценка на доказателствата Административния съд приел, че заповедта не представлява акт, който засяга индивидуално правната сфера на пловдивчанина. Магистратите намират, че субективните усещания за тревожност и недоверие не могат да се разглеждат като пряка последица от административно решение и не са подкрепени с медицински или експертни доказателства. Поради това искът за обезщетение бил обявен за недоказан.

С решението си съдът отхвърля претенциите на гражданина за 10 000 лева обезщетение като неоснователни и недоказани и присъжда в полза на Министерството на околната среда и водите 200 лева разноски по делото. Решението обаче подлежи на обжалване.