„Ако в себе си носиш добри намерения, докато преплиташ бяла с червена вълна, добротата неизменно се връща при теб“. Това ми казва с усмивка на лице пловдивчанка, която от 30 години се занимава с изработка на мартеници. Казва, че прави това, защото традицията няма аналог в която и да е друга култура или етнос по света и по тази причина ние трябва да съхраняваме.

Срещам я на един от щандовете пред Централната поща – традиционното сборище на търговци на мартенички в Пловдив. Предпочита да остане в сянката на плетивата си и отказва да сподели името си. Може би заради това разговаря така живо с клиентите си, посреща и изпраща с усмивка тези, които са спрели да разгледат произведенията ѝ.

В близост до нейния щанд са подредени различни цветни композиции на Пижо и Пенда – всичките дело на двете ръце на друга пловдивчанка. Тя е бивша учителка по физика и самата споделя, че много хора се изумяват от резкия завой в креативна насока, което е проявила преди 15 години.

„Може би се дължи на семейната закваска, която имам. Майка ми беше шивач едно време. Сега му казват дизайнер“, разказва пловдивчанката. Споделя, че откакто е пенсионирана, прекарва цялата година в творчески занимания и се подготвя за месец март. Тази година обаче изложила щанда си малко по-късно от обикновено.

„Всичко много поскъпна. Материалите ни драстично скочиха, което се отрази и на мартениците. Аз лично гледах да не вдига много цените, защото всеки знае какво и колко е дал от себе си, за да ги изработи. Слаб е интересът за купуване на мартеници още, но това е нормално. Ще е друго в края на месеца, нали знаете – българина винаги обича да върши нещата в последния момент“, разказва тя.

 За голямото увеличение в материалите за изработка споделят всички търговци – поскъпнали са вълната, цветните конци, дървото, мънистата, както и плочките за изработка на надписи. Боян Атанасов, който от 2014 насам всяка година опъва сергия на Главната в Пловдив, за да помага на майка му, разказва че всички стоки на едно са скочили с 20-30%.

„Някои даже с 50% по-скъпи станаха. Кълбото с прежда скочи с близо лев. Гледахме да не вдигаме цените много, защото годината е тежка за всички. Виждам обаче, че пловдивчани не купуват както предишните години. Преди затварях щанда с много по-голям надник. Всеки гледа за храна да задели най-напред, а и тя стана много скъпа вече..“, казва Боян.

Двамата с майка му решили да оскъпят мартеничките с най-много 20 ст. на бройка. Големите ръчно плетени Пижо и Пенда миналата година продавали по 9 лв., тази година - по 10лв. Питам го ще излезе ли на сметка в края на март, а той казва засмян - „надяваме се“!

Инфлацията явно се е отразила на пловдивските търговци на мартеници при първоначалната инвестиция. Вероятно ще се отрази и на печалбата им, когато теглят чертата през март. Тя обаче със сигурност не е засегнала настроението, с което посрещат клиентите си. А такива вече има. Макар и в пъти по-малко от предишни години, минувачи се спират – разглеждат, пазаруват и се радват на пъстрите сергии, сякаш вече усещат пролетта, която идния месец ще донесе.

Галерия: