157 доброволци, сред които 40 психолози, се включиха тази седмица в „Календара на доброто” на Български червен кръст в Пловдив. Всеки ден по програма „Мобилни социални екипи“ червенокръстците доставяха топъл обяд на 178 човека, а продукти от първа необходимост и лекарства бяха закупени на над 50 възрастни хора.

„Изключителна благодарност към всички, които се включиха и работеха в тази тежка обстановка. Апелът ни продължава, набираме още доброволци. Нашата работа се разширява, все повече хора се обхващат. Хора, които са поставени под карантина, също имат нужда от медикаменти и закупуване на основни храни. Така че дейността е много обемна и се нуждаем от подкрепа. Герои тази седмица освен лекарите са и доброволците на Българския червен кръст, които са по улиците”, сподели пред TrafficNews директорът на БЧК за Пловдив Таня Георгиева. 

Тя посочи, че не по-малко важни са и консултациите на кризисната телефонна линия. От 8.30 до 18 ч. на номер 0700 147 44 психолози доброволци на Червения кръст консултират гражданите за поведението им в епидемиологичната обстановка и разпространението на коронавирус. „Работата на психолозите е изключително полезна. Този контакт, който хората имат с тях, е също толкова съществен, колкото и материалното подпомагане. Не можем да го измерим в цифри, часове и километри”, допълни Таня Георгиева.

От старта на горещата линия до момента психолозите са отговорили над 1000 обажданията. За миналия ден, който е бил един от най-спокойните, обажданията са 45. Средно за ден са около 60, а в пикови моменти, когато излезе нова информация за някаква мярка, която трябва да бъде наложена, скачат на над 160. Толкова са били позвъняванията в събота, 21 март, след затварянето на подстъпите към областните градове.

„На 21 март хората питаха как могат да се придвижат от един град до друг. Тогава масово децата и роднините им се прибираха в България от други страни. Бяха притеснени дали ще могат да си приберат близките, дали ще ги пуснат до летище София. В този ден основно въпросите се въртяха около тази тема – как е регулирано излизането от града, влизането в друг град. Защото беше пусната информация, но без подробности как да се случва това. И хората звъняха на който телефон им попадне, за да достигнат до някаква достоверна информация. А липсата на такава пък ги поставя в една ситуация на обърканост, на лутане. Това повишава тяхното притеснение, тревожност и може да се стигне и до паникатака”, разказва Биляна Караджова, координатор на горещата линия и доброволците психолози.

По нейните наблюдения въпросите, с които ги търсят хората, са разнородни и варират според актуалността на деня. От обсъждане на реални симптоми, които да насочват към коронавирус, до запитвания например защо плодовете и зеленчуците на пазарите не са завити с нещо, за да не се пренася заразата чрез тях. „Съответно човекът беше посъветват да си сложи ръкавици и така да си напазарува”, отбелязва психологът.

В последните дни има обаждания от хора, които в момента са под карантина. Те питат какво да правят, след като приключи карантината, как да продължат и да се върнат на работните си места. Също така продължават въпросите с пътуванията между градовете, особено когато се касае за някакви частни случаи. На горещия телефон например постъпило запитване на жена от населено място извън Пловдив, която трябва да ражда с планирано секцио. Тя била разтревожена дали ще пуснат и мъжа й, който я придружава. Зачестяват и обаждания от хора, които или са изпаднали в паникатака, или са пред паникатака. Хора, които са се самоизолирали или са поставени под карантина повече от 10 дни. А изолацията при някои от тях става двойна – от една страна е спрямо контакт с външни хора, а от друга, в рамките на дома. Ако човекът е бил контактен и е в карантина, семейството се опитва да се предпази. Той е изолиран в едната стая, роднините са в другата, което неминуемо в даден момент започва да оказва влияние на психическото и емоционалното му състояние.

Съветът на Биляна Караджова към всички, които имат нужда, е да се свързват с горещата линия 0700 147 44 и да търсят подкрепа, насоки как да променят поведението и възприятията си. Засега линията е подсигурена с доброволци. В голямата си част те са практикуващи психолози, клинични, консултативни, както и докторанти по психология към университета.

„Другото, което могат да направят, е да се опитат в домашни условия да възпроизведат нормален ритъм на живот, доколкото е възможно. Тоест, ако работят от вкъщи, нека да възпроизведат деня си такъв, какъвто е той, когато ходят на работа. Да станат сутринта, да се измият, да си приготвят дрехите, които биха облекли за работа. Да си направят кафе, съответно да се облекат и да си подредят така деня, както протича в офиса. Да, действително, това ще се случва от вкъщи. Но когато преминат през целия този механизъм, те сами в себе си ще възпроизведат познатата рутинна и ежедневна схема, че времето им е структурирано и всъщност те ще работят. И когато дойде обяд, да си дадат почивка, да обядват, както би се случило в нормален работен ден”, обяснява специалистът.

Тя е категорична, че и хората под карантина не е нужно да изпадат в тотална изолация с членовете на семейството си. Когато са взели всички превантивни мерки, сложили са си маска, те спокойно могат да излязат на терасата, където не е затворено пространство, има приток на свеж въздух, и да поговорят със своите близки.

„Когато набират информация за различните въпроси, които ги интересуват, нека да ползват сигурни и достоверни източници. Това са сайтовете на институциите, новините на националните телевизии. Нека да се опитат да се предпазят от морето информация, която вече има в интернет. Голяма част от нея не е достоверна, има лични интерпретации. И в един момент с идеята да бъдат по-информирани, за да може това да им донесе усещане за сигурност и адекватност на действията, могат да се загубят в тази информация и да се постигне обратен ефект. Нека също да си дават малко пауза от непрекъснатото гледане на новини. Един път в деня е достатъчно да се информират. Не е необходимо постоянно да бъдат пред телевизора”, съветва Караджова.

Хората се обаждат на горещата линия и за да изяснят имат ли симптоми на коронавирус. Доста често обаче се оказва, че това са т.нар. психосоматични симптоми, провокирани от тревожност и силно притеснение в даден момент, които нямат нищо общо с тези на COVID-19.

В последните дни зачестяват и въпросите дали може да бъдат подпомогнати хората с парична помощ. Дали ще се раздава храна. Обажданията са не само от Пловдив. Те вече са от цялата страна, а дори и от чужбина. Има обаждания от Германия, Англия, Холандия, САЩ на наши сънародници, които живеят там и искат да се приберат. Някои от тях са притеснени, че няма да се случи. Червенокръстците са съдействали жена от Германия с телефонен номер на Българското посолство там, за да може тя да се свърже и да си уреди документално прибирането у дома.

Горещата линия 0700 147 44 продължава да изпълнява функцията си и като телефон на Мобилни социални екипи. Тези обаждания също увеличават бройката си не само от страна на самите възрастни хора, но и от техните деца, които се намират в друг. В нормални условия те обгрижват родителите си – купуват им храна, медикаменти, плащат им сметките. Но сега, когато не могат да се движат между населените места, екипите на Червения кръст поемат заявки за доставяне на тези продукти и животоспасяващи лекарства.

„Благодарим на доброволците, които се записаха към мобилни социални екипи и изпълняват всички тези поръчки, плюс доставка на топъл обяд за хората, записани на социалните трапезарии. Молбата е възрастните хора да сведат заявките си до най-важните и основни храни. Тоест, да няма изискване ябълките да бъдат средно големи, киселото мляко да бъде определена марка или маслото да е с определена цена, защото екипите нямат възможност да обикалят града. Целта е максимално бързо хората в нужда да бъдат задоволени откъм покупки и подсигуряване на жизненоважни неща, необходими да преживяването им”, допълва психологът.