Бърз процес или максимално тежко наказание при тежки престъпления? Ще успее ли законодателят да намери "златната среда", лавирайки между обществения интерес, популизма и целите на наказателното производство? Родители и близки на жертви на тежки престъпления излязоха на протест пред Министерстки съвет и поискаха промени в закона, за да не може убийците да се възползват от намаляването на наказанието с 1/3 при самопризнания. Главният прокурор Сотир Цацаров също подкрепи предложенията на БСП, ВМРО и ”Воля” да отпаднат съкратените съдебни следствия при умишлени убийства и при тежка телесна повреда. ГЕРБ, БСП и "Обединени патриоти“ вече внесоха отделни законопроекти за промени в наказателното производство при тежки престъпления. Цацаров заяви, че е убеден, че трябва да отпадне съкратеното съдебно следствие за тежките умишлени престъпления, тъй като това е ценностен избор между това дали искаме бърз и ефективен процес, или да бъде задоволено общественото чувство за справедливост. Той заяви, че второто е по-важно.
Що се отнася до проекта на ГЕРБ, неговите опасения са, че ако тази промяна, свързана със съкратеното следствие, бъде направена през Наказателния кодекс, това ще даде възможност подсъдимите да се възползват от по-леката мярка, тоест, отново, въпреки че има промяна, те да могат да получат редукция от 1/3. Висшият адвокатски съвет не подкрепя предложенията за изменения на Наказателния кодекс (НК) с които трябва да отпадне бързата съдебна процедура за дела по тежки престъпления. Съветът смята, че промените само ще оскъпят и удължат съдебния процес, като от второто престъпниците могат да се възползват и припомнят, че несъразмерното отегчаване на наказателната репресия по-често ожесточава престъпността.
TrafficNews потърси мнението на известни софийски и пловдивски адвокати по темата. Повечето от тях, преди да започнат частна практика са били прокурори или съдии. Вижте какво мислят те:
Димитър Марковски: За тежки убийства не е удачно да се прилага
Моето мнение е, че съкратеното съдебно следствие не трябва да се прилага за квалифицирани тежки престъпления. Това касае тежки убийства- примерно на бременни жени, на повече от един човек, на магистрат и на полицай по време на служба.
Категорично съкратено съдебно следствие не трябва да има в случаи както зверските убийства на Вероника Здравкова от Велико Търново, Виктория Маринова от Русе, 7-годишната Кристин от Сотиря.
Лазар Колев, осъден за убийствата на сестрите Белнейски от Пазарджик, който беше мой клиент, никога не е искал съкратено следствие, Той винаги е твърдял, че е невинен. Затова не се призна за виновен и за това е наказан с две доживотни присъди.
Марияна Тодорова: Съкратеното следствие ускорява процеса
Смятам за лоша идея отменянето на съкратеното съдебно следствие, защото благодарение на него се скъсява производството и по –бързо приключва процесът.
По принцип много рядко използвам съкратеното съдебно следствие, съдът по-добре да направи споразумение. Но в случаите, когато законът забранява споразумение, съкратеното съдебно следствие ускорява процеса. Има една точка първа, където не признават вина, но пак могат да се възползват от съкратено съдебно следствие, когато не се намалява присъдата. Примерно имаш 100 свидетели, но искаш 50 да не се разпитват, пак е в полза на бързината. Защо трябва да го преживяват всички в зала начина на убийство, колко жестоко е и т.н При съкратеното съдено следствие това няма да се случи. Отиваш, признаваш вина и пледираш, независимо, че е по-малка присъдата.
Антон Станков, бивш правосъден министър: Отмяната му ще коства големи разходи на държава
Отмяната на съкратеното производство ще коства големи разходи на държавата. При това съкратеното производство е световна практика и не е наш патент. Ако тотално бъде отречено, ще се натовари другата процедура – споразумението с прокуратурата. Това крие рискове. Може би ще се прояви и корупционен натиск. Ще коства големи разноски на държавата. Излезе информация, че Висшият съдебен съвет в последните години всеки път е искал по 10% увеличение на средствата. Ако отпадне ще поискат почти двойно. Предложението от Министерски съвет и от Министерство на правосъдието звучи разумно - да се преценява от съда. Истината е, че само с промени в законите няма да се решат проблемите. Трябва да се контролира изпълнението им. Бих наложил мораториум върху промените в закони и вътрешен мониторинг как да се изпълняват.
Стефан Левашки: Ако съкратеното съдебно следствие бъде премахнато, пострадалите ще страдат повече
Съкратеното съдебно следствие се прилага вече 14 години и е един добре работещ механизъм при дела, където няма спор относно фактическата обстановка и доказателствата. То спестява време и средства на държавата, а процесът не продължава с години. Също така НПК предвижда и защитен механизъм, а именно това, че при най- тежките престъпления, не може да се сключва споразумение с прокуратурата. Законодателят е въвел това ограничение, за да бъдат защитени интересите на пострадалите. При тези най- тежки престъпления наказанията са толкова високи, че дори след намаляването им с една трета, те пак остават по 20-30 години, което е една много сериозна присъда. Ако бъде премахнат института на съкратеното съдебно следствие, мисля, че пострадалите ще страдат много повече, защото ги очаква едно продължително и тежко висене в съдебните зали , където ще преживяват отново и отново това, което се е случило с техните близки. За съжаление по време на избори политиците обичат да се заиграват с емоциите на хората. Не смятам, че премахването на съкратеното следствие ще се отрази на нивото на престъпленията. Пример за това са въведените тежки наказания при ПТП. Те обаче не дават очаквания ефект и не се отразяват на черната статистика. Много по-важно е да се работи по превенция на престъпленията, а не да се разваля работещ закон.
Красимир Елдъров: Привилегиите в наказателния процес водят до съдебни грешки
Аз съм сред противниците на съкратеното съдебно следствие, но не по причините, които в момента се изтъкват. Смятам, че много пъти доказателствата, събрани в първоначалния етап на разследването са доста съмнителни и могат да бъдат причина за съдебна грешка. Пример за това е "пловдивската практика" със студените досиета. Измъкват се стари дела с почти изтекла давност, сменя се квалификацията, за да се удължи давността. Подлъгват се обвиняемите, за да направят самопризнание, после им се предлагат по-ниски присъди. Всички трябва да имат равен старт. В Наказателното право трябва да се изключи политиката на моркова и тоягата. Това не е нито политика, нито дипломация. Когато става дума за тежки престъпления трябва да се работи много внимателно.
За мен даването на привилегии в наказателния процес води до съдебни грешки. Някои забравят, че самопризнанието не е царица на доказателствата.Трябва да се събере пълния обем от доказателства. Казусът "Ваньо Александров", който беше през 80 - те години трябва да е обеца на ухото. Тогава невинен човек се размина в последния момент със смъртната присъда заради съдебна грешка. Бързането е крайно вредно в наказателното производство, защото са заложени човешки съдби и животи.
Висшият адвокатски съвет: Законодателството да не се подвежда от масовите чувства
В официалното становище на ВАдС се казва, че в мотивите към законопроекта не е посочен нито един случай на несправедливо и несъразмерно облагодетелстване на осъден за особено тежко убийство чрез налагане на неоправдано леко наказание. „Българската общественост не трябва да се подвежда, че в материално-правно отношение положението на лицата, извършили визираните в мотивите към законопроектите престъпления, може да бъде влошено, чрез последващ закон”, пише в становището. В него се казва, че вносителите на закона не са изложили доказателства от досегашното провеждане на съкратено съдебно следствие по отношение на същата категория престъпни посегателства, които да показват, че при съкратеното производство се налагат по-леки наказания от тези при стандартния съдебен процес.
Още от категорията
Млад мъж загина след челен удар в дърво в Бургаско
Условията в планините са подходящи за туризъм
Темите на Traffic News
