През последните 5 години така наречените макбежанци (McRefugees) в Хонконг нарастват внушително бързо. Под този термин се визират местните граждани, които редовно нощуват в денонощните ресторанти от веригата за бързо хранене, пише Profit.bg.

Проучване, изготвено от неправителствената организация Junior Chamber International (JCI) Tai Ping Shan, изчислява, че 334 души в града-държава са нощували редовно в ресторантите на McDonald’s през месеците юни и юли. Това е значителен ръст, тъй като при сходно проучване от 2013 година, тези хора са наброявали едва 57 души.

„Целите на това проучване са за осигуряване на услуги (за спящите), но открихме, че няма специфична рамка за ситуацията с макбежанците в Хонконг”, казва Дженифър Хунг, ръководител на проучването, пред CNN.

“Te (властите) признаха, че няма статистика, поради, което проведохме товаз изследване”, добавя тя.

Организацията е посетила 110 от денонощните McDonald’s обекти в Хонконг, като се оказва, че далеч не всички макбежанци са бездомни хора.

Над 70% от анкетираните посочват, че има къде да спят, като мнозинството имат и пълноценна работа, което хвърля нова светлина относно причините, които карат тези хора да спят в обекти за бързо хранене.

„Те имат места за спане, но просто не искат да се приберат у дома”, казва Хунг.

Сред основните причини за това явление са социалноикономически фактори като високите наеми или скъпото електричество в Хонконг. Дженифът Хунг описва мъж, който не може да си позволи климатик, а в същото време се налага да обитава жилище без прозорци.

Така вместо да плаща по 2 долара на хазяина си за климатик, мъжът избрал да се наслаждава на прохладата в McDonald’s по време на летните вечери.

Безплатният безжичен интернет, евтината храна и тоалетните също спомагат за избирането на McDonald’s от тези хора. 

Хонконг представлява един от най-недостъпните имотни пазари в света, според проучване от 2017 година на Demographia.

Цените на жилищата поскъпват от средно 770 долара за квадратен фут през 1997 година до над 1700 долара в наши дни.

Други фактори като семейни проблеми или лични конфликти също допринасят за безметежна нощувка в ресторант.

Така например млад строителен работник не иска да се прибира у дома, поради сложни взаимоотшношения с родителите му.  55-годишна жена спи в McDonald’s тъй като е жертва на домашно насилие.

Някои избягват домовете си, дори когато няма конкретни причини. Възрастна дама без деца се чувства самотна в дома си, след като съпругът ѝ починал, което я кара да търси компания сред така наречените макбежанци.

Открихме, че не става дума само за липса на пари, но и за душевни и житейски проблеми, казва Хунг.

JCI предлага няколко мерки на хонконгските власти, включително осигуряването на повече ресурси за социални грижи, както и обновяване на статистиката за хората, спящи по заведения, за да се изработят методи за справяне с проблема в бъдеще.

По думите на Хунг, трябва да се предприеме промяна в отношението на обществото, тъй като става дума за хора, които имат работа и жилище.

„В днешно време ние не говорим със странници, не ни пука за хората около нас”, казва Хунг. „Трябва да окуражаваме гражданите да се грижат за хората около тях”, добавя тя.