На всеки свети Валентин интернет се залива от снимки на известни двойки, а след това изчезват до следващия. Но истинската любов не трае само един ден в годината. В рубриката на Traffic News „Великите любовни истории на ХХ век”, всяка седмица ще ви разказваме за една гореща двойка, останала завинаги в историята с пламенната си обич и понякога с главозамайващата си скандалност - алкохол, изневери, опити за самоубийство, мафиотски връзки, разорение, падение, секс, кавги, още секс, предателство и прошка.

Един от най-светлите образи на социалистическия строй е момичето, което може да разплаче цяла България. Хората, приближени до нея – приятели, роднини и близки, още си спомнят с умиление за красотата и невероятния й талант, за магичното обаяние на великолепния й глас.  Тя се казва Парашкева, но в обществото остава известна с артистичния си псевдоним Паша.

Парашкева Христова Стефанова е родена на 16 юли 1946 година, в квартал Княжево, София. Тя израства в големия град и още като ученичка за пръв път усеща атмосферата на сцената.

За шестте си години като професионална певица, момичето от Княжево успява да спечели „Златният Орфей”, да запише над 40 песни за националното радио и за плочи в „Балкантон”, които още звучат и да остави белег в душите не само със завладяващия си талант, а и със спомена за сърцераздирателната си съдба. 

Николай Арабаджиев е талантлив композитор, диригент и един от най-добрите аранжори, които правят много за развитието на българската музика. Под негово ръководство оркестър "София" става един от най-добрите състави, отлично приети в България и в чужбина. Арабаджиев се грижи много и за кариерата на Паша. Пише за любимата си песента "Остани", която им донася "Златния Орфей", и парчето "Ах, този дивен свят", отличено с Голямата награда на фестивала в Сопот.

Между нея и известния композитор, пианист и диригент пламва толкова силна искра, че и двамата са безпомощни пред този ураган от любов. Уви, те не могат да се отдадат на чувствата си, защото и двамата имат семейства. Бракът на Паша с Васил не вървял добре, а нещата окончателно приключват след като бурният ѝ романс с Фучо започва. Дори 2-годишният ѝ син Милен не може да я задържи и тя се изнася на квартира. Според различни източници Паша е имала висок морал и дълго се разкъсвала не само от угризения за зарязаната си половинка, ами и от съвестта, че разваля още едно семейство - това на Фучо.

„Това, че се събра с Фучо - Николай Арабаджиев, беше най-доброто, което можеше да се случи на Паша. Може да звучи несправедливо по отношение на предишното й семейство, но така беше. Той също беше невероятен музикант. А и мисля, че у него тя откри своята половинка. Точно в онзи момент те се намериха и си отидоха заедно“, казва в интервю певицата Мими Иванова, също солистка на оркестъра.

Много от колегите на Паша в гилдията разказват, че те наистина са били две половинки от едно цяло. Докато с Васил отношенията са били мъчителни и трудни, усмивката на Паша винаги грейвала, когато наблизо бил любимият Фучо.

„Може да звучи несправедливо по отношение на предишното й семейство, но така беше. Той също бе невероятен музикант. А и мисля, че у него тя откри своята половинка. Точно в онзи момент те се намериха и си отидоха заедно”, без колебание отсъжда певицата Мими Иванова, която е солистка на оркестър „София”. Голямата любов обаче иска жертви и чувствителната Паша страда – веднъж, защото Фучо също трябва да изостави семейство и втори път, защото самата тя се измъчва от вина заради невръстния си син. 

Чувства се гузна, затваря се в себе си и дори спира да разговаря с колегите си. Спираше, разменяше по две-три думи само и се разминаваше с хората, сякаш се страхуваше да не я заговорят. По едно време в радиото дори се питахме дали не е болна”, разказват нейни колеги.

Но кой може да върви срещу любовта?

Паша Христова и Николай Арабаджиев - лудо влюбени, красиви и талантливи. Такъв ще ги запомни мразовитият 21 декември 1971 година. Никой още не знае, че им остава съвсем малко. Само няколко часа. В чакалнята на аерогарата вървяхме прегърнати, смеехме се и запяхме „Гълъби над София”. Разказва 25 години след този фатален ден пренеслата се също в рая Мария Нейкова. Тогава тя има рожден ден, който никога по-късно не празнува. Документът е от филма на Нушка Григорова „Спри, мое време”. Борис Гуджунов също потвърждава особено приповдигнатото настроение на всички от оркестъра. И така, говорителят вика пътниците от София за Алжир. Основната част от тях е културна делегация, тръгнала да представи страната ни в „братската” африканската държава. Пред приятели, преди да тръгне, Паша споделяла, че не й се пътува. Предпочита да остане на Коледа при сина си. Да украси елхата.

Оцелялата танцьорка от фолклорния състав на читалище „Аура“ Елена Донкова казва, че Паша, като че предчувствайки трагедията, дошла на летището в черно манто и черна рокля „Тогава беше страшно елегантна. Сякаш знаеше, че отива някъде.“

Но желанието да бъде до голямата си любов и фактът, че тя е звездата в програмата, надделяват. Двамата са на втората седалка зад пилотската кабина. Държат се за ръце. Щастливи са.

Но самолетът не успява да се издигне, лявото му крило заорава, машината излиза от пистата и избухва в пламъци. От общо 73-ма души на борда загиват 30.

Близката й приятелка Марта Баръмова твърди, че Паша Христова загива бременна от любимия си мъж. Тя сочи като източник на информацията си майката на певицата.

Близки до певицата твърдят, че никога не е влагала толкова сърце в изпълненията си, колкото през последните месеци от живота си. Тогава сякаш раздавала от любовта си към Фучо на публиката - така силни били чувствата й.

На 23 декември Паша Христова е изпратена от многобройните си верни почитатели и близки хора в ритуалната зала на Централните софийски гробища. По ирония на съдбата новогодишната програма с нейно участие била вече заснета и излъчена дни по-късно по телевизията. А може би така е трябвало. Да пее и да радва хората дори когато вече не е част от нашия триизмерен свят. Така, както го прави и до днес…