Едва 170 са електромобилите, които се движат сега в България. 134 от тях са леки автомобили, 34 са лекотоварни, а автобусите - само два броя. Това се равнява на нищожните 0,0047% от общия брой автомобили в България, показват резултатите от анализ, изготвен от Индустриален клъстер “Електромобили” (ИКЕМ). Към месец октомври миналата година в България другите регистрирани електрически превозни средства, като мотопеди и мотоциклети, са 444. Това пък е равно на 0,27% от общия брой мотоциклети в България. В края на 2015 г. няма регистрирани водородни коли. През 2013 г. регистрираните общо електрически превозни средства в България са били 232 броя.

Кой движи пазара на електромобили? Анализаторите се позовават на световната практика и твърдят, че този пазар ще мине през първо бизнеса, общините и отговорните държавни администрации. Очакват се и покупки от хора с екологично мислене, пише investor.bg. Чак накрая българският шофьор ще направи крачката към купуването на електромобил.

С такива разполагат вече куриерски компании и таксита. Изоставаме значително от Европа, пазарът на електромобили в България на този етап е много малък, казват експертите. Единичните продажби според тях са движени само от PR-съображения. От друга страна, технологията е млада и навлизането й е възможно само с държавна подкрепа, казва се в анализа.

Статистиката за дела на електромобилите в продажбите на нови коли през първото полугодие на 2015 в света показва, че абсолютен световен лидер е Норвегия – 22,9%, следвана от Холандия – 5,2%; Великобритания – 1,2%; САЩ – 0,8%; Германия – 0,6%; Япония - 0,6%.

Решаващ фактор за покупка на такъв автомобил е цената, констатират експертите. Те обаче са оптимисти като отбелязват, че допреди десетина години мобилните телефони бяха атракция и скъпо удоволствие. С електромобилите ще бъде същото в един следващ аналогичен период. Въпрос на технологии, възможности, модели и не на последно място – политика и държавническо отношение по темата електрическа мобилност, смятат те. И отчитат, че са необходими финансови стимули от държавата.

Влияние оказват и редица други фактори, като бедността – България е държавата с най-ниски доходи в ЕС, малък по обем пазар на нови автомобили (20-22 хил. годишно), липса на зарядна инфраструктура, ограниченият пробег на колите, липсата на субсидии.

Освобождаването на електрическите превозни средства от данък МПС в България не е стимул, тъй като размерът му е несъразмерно по-малък от ценовата разлика, казва се още в анализа. Анализаторите подчертават, че ако бъдат въведени субсидии, те трябва да действат максимум за срок от 5 години. Като други фактори се сочат средата с високата степен на несигурност, състоянието на пътната инфраструктура, потребителският манталитет.

Към края на 2015 г. в България са инсталирани общо около 30 зарядни колонки за зареждане на електрически превозни средства. Този сектор ще се развива в България, а страната ни има потенциал за такова производство. Но той следва да бъде обединен, подкрепен и “отглеждан” държавнически, като се обърне внимание на местния бизнес, казват експертите от ИКЕМ.

Още новини четете ТУК

TNS.bg