Далечната 1992–ра. България продължава да е в прегръдките на социализма, а казармата все още е задължителната „ковачница” за мъже. Или поне така твърдят командирите в армията. Всеки  младеж, навършил 18 години е наясно, че мърдане няма и след като е взел диплома, трябва да сложи „въшкарника”. Разделяш се с приятелите си от училище, намираш нови, докато лазиш с противогаза в калта.

Фотографията, предоставена ни от наш читател, е запечатала лицата на няколко пловдивчани, служили  в спортната рота на АФД „Тракия”. Преди 22 години те са били на старта на живота си, но всеки от тях е тръгнал в различна посока. Някои от тях са успели да прескочат препятствията, други са паднали, но пак са се изправили, а трети все още са на земята. Най-известният сред борците е Хамди Стойков – войникът на втория ред в средата, препасал нож на колана. Всъщност в ъндърграунда е познат с прякора Шарения. Вероятно заради големия брой татуировки, които покриват тялото му. При всеки пореден престой в затвора „шарената” площ по тялото му се увеличава. След като сваля шинела, Шарения използва придобитите си умения в школата по борба за цели далеч от спорта. Той гравитира около силовата групировка Клуб 777. След това има многократни сблъсъци с хора от групировката заради буйния си нрав. По-късно влиза и в бизнеса с дрога. Има няколко присъди, а в момента излежава поредната – за притежание и търговия с кокаин. През 2010 година той и съгражданинът му от Асеновград Мюмюн Мюмюн по прякор Мечката бяха арестувани на Асеновградско шосе с 50 грама кока. По-късно сключиха споразумение със съда и бяха осъдени на 6 години. В момента Шарения е в ТПО Смолян. Работи като барман в кафенето на затвора. В средата на 90–те години Шарения и други двама от снимката - Митю Донев Чолаков - Джаба и Славчо Малаков са замесени в екшън в клуб „Амиго” над култовия бар „Флорида”. Така и не стигат до съда. В момента Донев е загърбил миналото и се занимава с изкупуване на селскостопанска продукция и търгува с дървен материал. Славчо Малаков, който също бе близък до „седмиците” пък е в петролния бизнес. Един от най-приближените до вицепрезидента на клуба Петър Петров – Пешо Патерицата е с досие в полицията. През 2010 година той се появи в криминалните хроники, но този път в ролята на жертва. Джипът му „БМВ Х5” бе запален пред дома му на булевард „Никола Вапцаров” в Кючук Париж. Версията бе, че палежът е предупреждение за невърнати задължения, но подпалвачът така и не бе открит. Дребничкият младеж между Шарения и Малаков е Гюнай, познат сред приятелите си като Гуньо. Той също зарязва борбата и влиза в бизнеса с момичета.

За разлика от буйните си набори, младежът от горния ред вляво, е избрал по-трудния път за забогатяване. Лъчезар Герджиков, когото приятелите познават като Лъчо Патето /първият вляво/, започнал да се занимава с частен бизнес и в момента притежава хранителни магазини и сладкарница. Петър Болин - Пецата от Житница /първият ред, долу по средата/ също е избегнал кривите пътеки. 

Въпреки, че след казармата всички са имали равен шанс, всеки от тях е избрал различен залог и поел по различен път. Някои са успели, а други са избрали за мото един от популярните надписи за тениски - „Животът е несигурен – изяж първо десерта!”.

Читателите на TrafficNews.bg също могат да изпращат снимки и интересни истории за пловдивчани. Очакваме Ви на redaktor@trafficnews.bg.

Парашкева Иванова