Приличат ли си агнешкото и рибата?

Познавачи казват, че различават безпогрешно хубавото агнешко още в магазина по цвета на тлъстинките му. Те се отличават с по-жълтеникав оттенък при животните, които са пасли трева. Цветът се дължи на повишеното съдържание на каротеноиди (предшественици на витамин А) от зелените растения.

Нетренираното око на средностатистическия градски човек едва ли може да направи тънката разлика. Но със сигурност има смисъл да се купи “щастливо” агне, пише 24 часа.

Естественото отглеждане е гаранция за повече полезни вещества в месото. Тенденцията се потвърждава от десетки научни проучвания. Изследователите отделят особено внимание на разликата в съдържанието на мазнините като цяло и наличието на полезни мастни киселини.

Хранените по волята на природата животни имат с близо 1/3 по-малко тлъстини. А добрите (за сърцето, мозъка, имунитета, ставите, работоспособността и дори за настроението и поддържането на хубава фигура) oмега-3 мазнини в паслото трева агънце го сродяват с рибата.

Не може да се мери с шампионите в групата, но за държавите, които нямат пряк излаз на море, агнешкото се смята за най-значимия животински източник на полезни мастни киселини.

Вниманието на специалистите се обуславя от прост факт - човешкото тяло не е в състояние да си произведе само важните за работата му омега-3 мастни киселини. Затова трябва да си ги осигури чрез храната.

Балансът между омега-3 и омега-6 мазнините в агнешкото се доближава до пропорциите в рибата повече, отколкото всеки друг вид месо. Това дава основание за налагането на изненадващия на пръв поглед “етикет” сухоземна сьомга.

Месото на паслите трева агнета е отличен източник на витамин В12 и ниацин. Осигурява и много добри количества селен и цинк, които доказано са сред най-мощните защити от оксидативен стрес, клетъчни възпаления и сърдечносъдови заболявания.

От агнешкото се очаква и да регулира нивото на кръвната захар благодарение на ниския си гликемичен индекс и наличието на В витамини, които спомагат за метаболизирането на глюкозата.