Родителите на близнаци са винаги атрактивен събеседник. Тренирани са, тъй като само в периода на едночасова разходка им е необходимо да отговорят на куп досадни въпроси. Често любопитстващите отрпавят еднотипни питания, които са "продънили" ушите на майките и татковците, затова публикуваме колекция от забавни отговори, които да са ви подръка ако и вие сте сред родителите щастливци с двойна количка. 

Въпросите и отговорите са подбрани от Калоян Илиев, баща на три деца – 8-годишни момчета – близнаци и една щастлива двойна кака, поместени в блога zabliznacite.

Ето как дефинира проблемите, съпътстващи родителите на две бебета, и какви решения предлага:

Насочвам вниманието ви към темата за реакциите и констатациите на хората, когато видят близнаци навън в количка или извън нея. И докато има майки, които все още се дразнят да отговарят на едни и същи неуместни въпроси, то има и други, които са подготвили една торба остроумни отговори, и дори изпитват удоволствие да се наслаждават на реакцията, която предизвикват. А ние бащите обикновено подминаваме всичко с широка усмивка. Което не значи, че поздрави от сорта „Браво на бащата!“ или „Баща герой“ не галят ушите ни. И така, ето ги и тях – тривиалните въпроси за близнаци:

„Те близнаци ли са?”- винаги границата между любознателността и риторичния въпрос е много тънка. Веднага след това, без да е получен отговор следва констатацията „О-о-о момичето колко е бяло, колко е едро и различно“-Така е, всички ние сме различни. Това именно прави света ни толкова шарен.

„Близначки са, нали?“-утвърдително кимване само. Мисля, че е достатъчно за отговор? Липсата на противоречие, обаче дава крила – „Я, ама те са различни…“ Еми различни са, защото са разнояйчни. Имат сума ти и различни гени.
На другия полюс – „Ама те съвсем еднакви, как ги различавате?“- Ако ги гледате отзад единият е с два върха на главата, а другият само с един – „Ами ако ги гледате отпред?“ – Е, тогава хвърляме боб. Ама няма страшно, дори да ги сбъркаме те си казват кой кой е. Задължително следва миловидното „Колко са сладки….“

„Това момченцето ли е?“- За такива въпроси винаги трябва да имате под ръка утвърден международен каталог за цветове с пълната гама розово. Намира много широко приложение при разрешаване на спор за разпознаване на розови обици на ушите на набедените момченца.

„Душички, две ли са ?“ – Учуден се навеждам и започвам да броя. Не, три са, третото е в багажника на количката. И–и раз, и-и два, нека любопитното надничане отдолу започне сега! 
„Две са нали?“- Правилно, едното е бонус от родилното отделение.
„Лелее, добре, че аз нямам близнаци“ – добре ли е, не е ли добре, никой не може да каже със сигурност. Но в такива случай идва съвсем на място познатият отговор „Господ дава на всеки, толкова колкото може да понесе“
„Нали (уж) са близнаци, а единият е синеок, а другият-с кафяви очи?“ – Ами на двамата дядовци са се метнали или пък на бабите ли бяха- не помня точно.
„Твоите по любов ли са правени или са от новите (инвитро)?“- Не, от пазене са…

Понякога въпросите учудват дори бебетата в количката!
„Момче и момиче ли са?“ – не, две момчета. „Е-ехх, не сте успели да ги ошарите!“ – ние в къщи шарим великденските яйца, но с близнаците не успяхме, явно ни е слаба боята.
„Истински ли са?“ – Не, китайски фалшификат са, ама са ги докарали в болницата.
„Имате ли близнаци в рода?“- Аз не знам да имаме, но ще питам булката. Тук ли ще изчакате или да звънна по телефона, като разбера?

„Наведнъж ли ги родихте? Колко им е разликата на близнаците?“ – Има, няма 6 месеца, ама поне са на същата дата
„Близначки ли са? Ааа..! А защо не са облечени еднакво? Трябва да ги обличате еднакво!!!“ – ами свършиха ни вчера еднаквите дрехи.
„И като са момче и момиче, що не си ги кръстили с еднакви имена?“ Мъдро, ама като не сме се сетили навреме…Така можеше за именния ден с един масраф да минем.
„Близнаци ли са?“ – Да- „А, те и двете ли са ваши?“ – едното е на комшиите, ама се редуваме да ги извеждаме на смени.