Не четете тази история, ако имате слаби нерви. Танзания днес. Албинизмът е рядка мутация и наследствено генетично заболяване, което води до пълна липса на пигментация на кожата, косата и очите. Той засяга един на 1400 души в Танзания.

Но този един човек всъщност предпочита никога да не се е раждал, защото знае, че ще бъде преследван като животно през целия си живот…

В Танзания се избиват и осакатяват албиноси заради суеверие, че „елексири”, приготвяни от телата на хора без пигментация, носели късмет и богатсво, а костите им служели като амулети!

Джосефант Торнър, който също е албинос, но работи за кампании срещу този ужас в Африка, разказва подробно за проблема пред „Daily Mail”.

Албиносите са приемани за „духове” или са считани за „проклятие” в много части на Африка. И за разлика от Запада, където албинос е 1 човек на 20 хиляди, то на африканския континент, честотата е доста по-голяма: 1 на 1400.

Много често, семействата там са „съветвани” да убиват децата-албиноси, ала техните тела всъщност са високо оценявани. Особено уязвими са децата-албиноси – защото техните тела са още „по-ценни”.

Най-страшното е, че от албиносите са изтръгвани дробове, сърца, очи, уши, език и други части и се вярва, че…колкото по-силно крещи албиносът, докато му взимат орган, толкова повече „сила” носят органите му!

В Танзания, която е 25-та по бедност в света, единствените хора, които имат пари са политиците и някои богаташи. И те „ловуват” албиноси. За ужас, има едва 10 дела срещу преследването и тормоза над хората без пигментация.

Дори обаче законът да залови „вълшебният доктор”, който продава човешките тела, неговите „клиенти“ винаги остават в тайна.

Статистиката сочи, че от 2007-ма досега, в Танзания са убити над 70 албиноса и близо 60 са с отрязани крайници. Говори се, че един крайник „върви” на тарифа 3000-4000 долара, а „търговците-доктори” изкарвали по около 75-80 хиляди долара за цял „комплект” (почти цяло тяло).

Така, албиносите в Танзания и други части на Африка (Нигерия, Мозамбик, Намибия, ЮАР и др.) живеят в страх, трябва да се укриват. В Африка, по-цивилизованите правят кампании, с които да се дава информация, че албиносите не са „духове”, а хора и че те имат правото на нормален живот.

Албиносът Йосефат пътува от години и рискува живота си, за да говори на хората. Той обикаля и разказва, че абиносите не са „призраци“, че човешките им тела никога не ще донесат късмет никому.

„Правя го, защото съм заплашен в собствената си страна. Ние живеем като бежанци, в капана на собствената си кожа! Искаме само право на живот!“

TrafficNews.bg