Хотел, разположен буквално върху международна граница, предлага уникална възможност. Построен в рустикален стил, който е толкова разпространен в тази част на Европа, малкият семеен хотел Arbez Franco-Suisse, наричан още L'Arbézie, има честта да се намира точно на границата между Франция и Швейцария. Тази необичайна настройка е нежелана последица от Договора от Дап от 1862 г., с който двете страни се договарят за малка териториална размяна, за да позволят пълен френски контрол върху близкия стратегически път. 

В договора е предвидено всички сгради по границата да останат на място - обстоятелство, което местен предприемач използва, за да отвори магазин и бар, за да се възползва от трансграничната търговия. На малко по-късен етап там се появява и хотел.

Така приблизително половината от Arbez е във Франция, а другата половина - в Швейцария, като международната граница разполовява ресторанта и няколко от стаите. Това означава, че някои от гостите спят с главата си в Швейцария, а с краката във Франция, разказва GlasNews.

Тази трансгранична реалност се усеща в духа на мястото. От световните войни до скорошната Covid-19 пандемия, уникалното разположение на хотела е безкраен източник на любопитни ситуации и истории. Това е отразено и в няколко от декоративните елементи, открити в целия имот. Някои са очевидни - като знамената, които украсяват някои от стените, но има и по-деликатни.

"Огледалата и прозорците са предназначени да бъдат не само като декоративен елемент, но и като символ на връзката между съседни светове и реалности", казва Александър Пейрон, управител на хотела, управляван от семейството му от поколения.

Правната рамка не е маловажен въпрос, когато става въпрос и за избор на храни. Ако стоим от френската страна на ресторанта, трябва да забравим да поръчаме порция Tomme Vaudoise. Това местно швейцарско сирене не може да бъде пренесено на френската страна, поради строгите европейски разпоредби, засягащи непастьоризираните млечни продукти.

Същото се случва с някои френски специалитети, като saucisse de morteau - разнообразие от колбаси, чиято дистрибуция не е разрешена в Швейцария. По-лесно е, когато става въпрос за плащане на сметката, тъй като се приемат и евро, и швейцарски франкове. По същия начин хотелът има два телефонни номера - по един за всяка държава, а стаите са оборудвани с два вида електрически контакти, тъй като Франция и Швейцария използват различни стандарти.

Данъците се плащат и на Франция, и на Швейцария по специфична пропорционална формула, съгласувана с данъчните власти на двете страни. Когато Швейцария се присъединява към Шенгенската зона за свободно движение през 2008 г., това прави нещата малко по-лесни. В действителност обаче има слаб практически ефект върху ежедневното функциониране на хотела, тъй като това винаги е било изключително сложно трансгранично пространство, уточняват от CNN.

Особено драматичен пример за това има по време на Втората световна война, разказва Пейрон. Тогава, както окупираната от Германия, така и контролираната от режима на Виши зона на Франция се събират със свободна Швейцария точно на мястото, където се намира хотелът. Германците окупират френската половина на хотела, но тъй като стълбището, водещо до стаите, е частично на швейцарска територия. Горните етажи остават забранени за тях, което ги направи относително безопасно убежище за бежанци и бягащи съюзнически пилоти.

Точно като ситуация, напомняща класическия британски телевизионен комедиен сериал от 80-те години на миналия век "Ало, Ало", не липсват случаи, в които докато германците са разсеяни с ядене и пиене в бара, собствениците на хотели успяват да вмъкнат бегълците под носа им в безопасността на неутрална Швейцария. Собственикът Макс Арбез е признат за Праведник на народите на мемориала "Яд Вашем" в Йерусалим за ролята му в спасяването на еврейски бежанци. Благодарствено писмо от съюзническия командващ Маршал Монтгомъри днес също е гордо изложено до това "стълбище на свободата".

Това не е последният път, когато хотелът се оплита в международната геополитика с високи залози. В началото на 60-те години на миналия век хотел Arbez също е място за тайни преговори, които водят до получаването на независимост на Алжир от Франция през 1962 г. Опасявайки се от залавяне, алжирските преговарящи не искат да стъпят на френска земя, докато пък френските власти настояват да водят преговорите дискретно в рамките на техните граници, пише lifestyle.bg. Самостоятелната швейцарска стая в хотела предлага идеалното решение.

Особеният статут на хотела е използван понякога и от хора с по-неблагонамерни намерения. В началото на 2002 г., малко след 11 септември, Пейрон казва, че хотелът е посетен от агенти на неразкрита служба за сигурност, за да разследват възможността агент на Ал Кайда да е използвал престоя си, за да пресече границата незабелязано.

При избухването на пандемията от Covid-19, хотел Arbez отново е замесен в сложен казус. Подобно на останалата част от туристическата индустрия, хотелът е силно засегнат, въпреки че успява да остане отворен известно време, за да осигури настаняване на санитарен персонал. Мениджърите му обаче трябва да се справят и със сложността на два различни и постоянно развиващи се набора от ограничения, като обикновено избират да прилагат по-строгите от двата. Най-често тези, идващи от френската страна.

Въпреки че карантините и заповедите за оставане у дома са постепенно облекчавани, границата остава затворена за доста по-дълго време. Тъй като е достъпен и от двете страни, през това време хотелът предлага убежище за двойки, които се оказват блокирани от двете страни на границата.