Телескопът Хъбъл е на 25 години. През цялото това време той ни вдъхновява и удивява с тайните на далечните галактики, звезди и черни дупки.

Той е обиколил планетата ни 137 000 пъти и ни е дал по-ясно да видим магическата природа и възрастта на нашата Вселена, разказва BBC, цитиран от nauka.bg. Хъбъл наистина е поставил началото на „златната ера” на астрономията. 

Тук са заснети около 2 000 млади звезди, блещукащи на 20 000 светлинни години от нас. Това е официалната снимка за 25-тата годишнина на Хъбъл: „Celestial Fireworks” или „Небесна заря”. Огромното струпване от звезди се нарича Westerland 2.

Наречена „Галактиката Въртележка”, тази спирална галактика се намира на 25 милиона светлинни години от Земята. Тя е огромна – разстоянието от единия до другия ѝ край е 170 000 години. Тази галактика се нарича Mesier 101 (или М101) и е два пъти по-голяма от Млечния път.

Тази извита спирала е изпълнена с газ от умиращи звезди. Заснета е през 2002 и е разположена едва на 690 светлинни години от нас. 

 

От този зловещ газообразен водород ще се появят нови бебета звезди. Той играе ролята на нещо като яйце, което инкубира нови звезди. Тези „звездни змии” са част от мъглявината Орел (М16 или Eagle Nebula).

Можете ли да видите тъмната материя? Е, невъзможно е! Но тук има много от нея, както и малко горещ газ в ядрото на галактиката Abell 520.

Емблематичната мъглявина Конска глава (Horsehead Nebula) е заснета във възхитителни детайли за 23-тия рожден ден на Хъбъл.  

Тук няколко луни хвърлят своята сянка върху Юпитер. Черните петна, които виждате не са сенки, а най-големите луни на Юпитер – Йо, Ганимед и Калисто. 

Тук виждате огромната мозайка на мъглявината Рак – останките от умираща звезда с широчина 6 светлинни години. 

Друга мъглявина – Котешко око, е една от първите открити от този тип.

Хъбъл е запечатал истинската форма на мъглявината Пръстен (М57) в това цветно изображение. То е част от съзвездието Лира и се намира на 2 000 светлинни години. 

Част от съзвездието Стрелец, мъглявината М17 (Omega/Swan Nebula) е заснета през 2003 и е район на активно звездообразуване.

Сатурн е заснет при различни дължини на вълната, докато планетата е наклонена на 27 градуса към Земята – максималният ѝ наклон. 

Твърди се, че тези спирали от прах имитират картината „Звездна нощ” на Ван Гог.

Мъглявина, звездно струпване и далечни галактики, заснети при множество дължини на светлината. 

Галактиката Въртележка показва раждането на една звезда (в червено). Прахолякът в центъра на галактиката може да захранва черна дупка.

Две спирални галактики.

За финал – снимката за 21-вия рожден ден на Хъбъл, наречена „Розата на галактиките”, поради красивата форма на цвете на най-голямата спирална галактика.