Гладуването е терминът, използван за описание на неприемането на храна в продължение на часове. По дефиниция това е времето без ядене до следващото хранене. Има ежедневно гладуване, което е свързано с денонощния ритъм и обикновено варира между 10 до 14 часа. Въпреки това, продължителното гладуване във времето може да бъде вредно за здравето.

Гладуването е разделено на 3 фази, които зависят от основния използван източник на енергия. 

Първа фаза

В този случай енергийното гориво са глюкозата и всички въглехидрати. Циркулиращата кръвна глюкоза се метаболизира и след това запасите от гликоген в черния дроб и мускулите се разграждат.

Това може да осигури захранване за 24 до 48 часа. В тези първи моменти глюкозата се насочва към централната нервна система с 25%, а останалата част се насочва към мускулите и червените кръвни клетки.

След това време настъпва хипогликемия (понижаване на кръвната захар), която може да се прояви със замайване, студено изпотяване, главоболие и обща отпадналост.

Втори етап

Хипогликемията е последвана от консумация на липиди. Ниската захар действа върху хипоталамуса, автономната нервна система, надбъбречните жлези и панкреаса.

Има освобождаване на растежен хормон, който ограничава усвояването на глюкоза от периферните тъкани. В допълнение, той насърчава разграждането на липидите и синтеза на кетонови тела.

Трета фаза

Този момент вече не се счита за гладуване, а за глад. Това е практически необратимо напреднало състояние. Няма повече резерви от въглехидрати или липиди, а протеините продължават да се разграждат. Може да се наблюдава оток.

Една от основните последици от липсата на храна е, че снабдяването на мозъка с глюкоза намалява. При децата това се изразява в затруднено учене, памет и дори неврологични увреждания.

След 4-6 часа от последния прием се проявява хипогликемия със симптоми като обща слабост, световъртеж, главоболие и лош дъх. В допълнение към липсата на концентрация, се наблюдава увреждане на паметта, раздразнителност и лошо настроение.

Когато няма храна в стомаха, стомашната киселина дразни стените на стомаха, причинявайки гастрит. Това води до парене и болка в епигастриума.

Чувството на глад предизвиква преяждане поради тревожност, при което се предпочита да се консумират въглехидрати и мазнини в по-големи количества от необходимото. Тогава метаболизмът се забавя, за да се поддържат колкото е възможно повече резерви, което води до наддаване на тегло. Забавянето на чревния транзит причинява подуване на корема и запек.

Много диетолози препоръчват хранене на всеки 3 до 4 часа. Честото хапване намалява тревожността и поддържа усещането за ситост, което позволява да се направи по-подходящ избор при следващото хранене.

Въпреки това, периодичното гладуване може да бъде полезно за здравето, стига да се управлява правилно и да се ръководи от експерт. Все пак трябва да се има предвид, че спирането на храненето само по себе си не е фактор за отслабване. То трябва да бъде придружено от подходящ режим и редовни физически упражнения.