Ако Дядо Мраз си има първообраз в славянския фолклор, то за Снежанка такъв няма. В народните приказки има едно момиче, което е направено от сняг и оживява, живее в гората и разговаря със зверовете, а през лятото изчезва.

Снежанка е внучка на Дядо Коледа, постоянна негова спътничка и помощничка. На празници тя действа като посредник между децата и Дядо Коледа. Една от версиите е, че прототипът на Снежанка е Св. Лусия от балтийските страни, която по време на коледните празници е играла ролята на заместничка на Св. Николай (забранен в Германия през периода XVI-XVII век). Традицията не е пуснала корени в Германия, но се вкоренява в Швеция около XVIII-XIX век.

И все пак. Първото официално появяване на Снежанка като млада госпожица е станало при посрещането на Новата 1937 година в Московския Дом на съюзите. Образът на Снежанка идва от руския фолклор. Там тя е персонаж от народна приказка за направеното от сняг момиченце Снегурочка /Снежаночка/, която оживява. Сюжетът е бил обработен и публикуван през 1869 г. от А. Афанасиев в неговия труд „Поетичните възгледи на славяните за природата“, в който се виждат езическите корени на персонажа. Ето и приказката: „Живял едно време един селянин Иван с жена си Мария, живели те в любов и съгласие. Остарявали, а все още си нямали деца. Много им било мъчно заради това. Дошла зимата, паднал сняг. Излезли Иван и Мария от къщата и започнали да правят кукла от сняг. И гледа Иван – помръдва Снегурочка като жива, движат се ръчичките и краченцата й, кима с главичка. „Ой, Иване!“ – възкликнала от радост Мария. „Гледай, Господ ни даде детенце!“

През 1873 г. Александър Островски пише пиесата „Снегурочка“ под влиянието на приказките на Афанасиев. В нея Снегурочка е дъщеря на Дядо Мраз и Красавицата Пролет, която умира по времето на летния ритуал в почит на бога слънце Ярила. Тази Снежанка е прекрасна девойка със светла коса и бяло лице. Облечена е в бяло-синя шуба с пух, с пухкава шапка и с ръкавички. Пиесата първоначално няма успех.

През 1882 г. Н. Римски-Корсаков обаче поставя по тази пиеса едноименната опера, която има огромен успех и дава нов живот на пиесата.

По-нататък образът на Снежанка се развива, тя се появява в училищните сценарии в края на 19-и и началото на 20-и век за празник около елхата, когато посрещали Рождество Христово. Още преди Октомврийската революция малки Снежанки се окачват като играчки на елхата, момичетата се обличат в нейния костюм, правят се инсценировки по части от приказката.
След Революцията всичко, свързано с Рождество, е под контрола на държава. През 30-те заедно с рождественската елха и Снежанка и Дядо Мраз „минават в нелегалност“.

Както споменахме, малко по-късно, в началото на 1937 г. Дядо Мраз и Снежанка за първи път се появяват като символ на настъпващата Нова година. Любопитно е, че в ранните изображения от времето на Съветския съюз Снежанка по-често е показвана като малко момиченце, а не като девойка. В следвоенния период в Русия Снегурочка е задължително помощничка на Дядо Мраз на всички празненства за Нова година.

Днес в град Кострома има „Дворец на Снежанка“, в който тя целогодишно посреща гости. На 4 април 2009 г. в същия град за първи път е отбелязан рождения ден на любимия приказен персонаж и оттогава се чества всяка година.