Следобедните дремки са чудесен начин да презаредим батериите си и да се събудим с нови сили. Често обаче се случва след като сме поспали следобед, да не можем да заспим вечер или да се чувстваме по-отпаднали отколкото сме били преди да си легнем.

Защо се получава така и как можем да се възползваме от плюсовете на спането през деня, но и да имаме енергия след това?

Кратката следобедна дрямка може да подобри настроението, да укрепи паметта и да повиши продуктивността. Тя е мощен начин за презареждане на мозъка, подобряване на концентрацията и поддържане на психическото и физическото здраве. При неправилен подход обаче може да ни накара да се чувстваме отпаднали, дезориентирани и раздразнителни.

Ключът се крие в разбирането на начина, по който тялото регулира съня и бодърстването.

Повечето хора изпитват естествен енергиен спад в ранния следобед, обикновено между 13 и 16 ч. Това не се дължи само на обилния обяд - вътрешният часовник на организма ни, т.нар. циркаден ритъм, създава цикли на бодрост и умора през целия ден. Ранната следобедна умора е част от циркадния ритъм, поради което се чувстваме сънливи през този период на деня.

Проучванията сочат, че кратка дрямка в часовия диапазон 13-16 ч., последвана от излагане на ярка светлина, може да помогне срещу умората, да ни направи по-бдителни и да подобри умствената концентрация, без да пречи на нощния сън. Тези кратки почивки позволяват на мозъка да си почине, без да изпада в дълбок сън, което улеснява събуждането с чувство за свежест.

Но има и уловка - твърде дългата дрямка може да доведе до събуждане с по-лошо усещане отпреди. Това се дължи на „инерцията на съня“ - отпадналост и дезориентация, които се появяват при събуждане по време на по-дълбоките етапи на съня.

След като заспим за повече от 30 минути, мозъкът ни преминава в бавно-вълнов сън, което прави събуждането много по-трудно. Изследванията показват, че при събуждане от дълбок сън хората могат да се чувстват отпаднали още час.

А ако сме решили да поспим твърде късно през деня (след 16 ч.), може да нарушим естествения стремеж на организма към сън и да ни е трудно да заспим през нощта.

Краткото спане през деня обче не се препоръчва за всички. Хората с хронично безсъние често са съветвани да избягват напълно дремките, тъй като дневният сън може да отслаби желанието им да спят през нощта, пише puls.bg.

Други хора пък подремват като средство за постигане на по-високи резултати. Спортистите включват дрямката в тренировъчните си графици, за да ускорят възстановяването на мускулите и да подобрят параметри, свързани със спорта, като време за реакция и издръжливост.

Изследванията показват също, че хората, от които се изисква повишено внимание по време на работа, имат полза от дрямката. Такива са здравните работници и екипажите на самолети. Кратките планирани почивки имат големи плюсове за тях, защото им помагат да останат концентрирани и да намалят грешките, свързани с умората.

НАСА е установила, че 26-минутна дрямка може да подобри работата на оперативния персонал, изпълняващ полети на дълги разстояния, с 34 %, а бдителността - с 54 %.

За ефективната дрямка са важни времето и средата. Дрямката между 10 и 20 минути предотвратява появата на сънливост, а идеалното време е преди 14:00 ч. Твърде късната дрямка може да „разбърка“ естествения график на съня на организма.

Експертите казват, че най-добре се подремва в хладна, тъмна и тиха среда, подобна на условията за сън през нощта. Маските за очи и шумоизолиращите слушалки могат да помогнат, особено за хората, които се намират в шумна и светла среда.