Летейки от Ню Йорк за Ню Орлиънс за отбелязването на Марди гра се натъкнахме на нещо необичайно: при приземяването на самолета хората започнаха да ръкопляскат.

Така започва репортаж по темата американското издание за пътувания Travel + Leisure. Явно авторите му никога не са пътували от и за България, което обяснява и защо в описанието на подобни "необичайни" практики не са включили тази страна.

Такава необичайност се случила и на визуалния редактор на изданието Ейми Шеленбаум, когато се приземила в Ямайка, на път обратно при приземяването на нюйоркското летище JFK не се случило същото.

Къде и защо се случва това - от изданието попитали стюардесата с осемгодишен опит и автор на блог за живота на въздушните служители Кара Мълдър. Тя разказва, че при полетите до Ню Йорк повечето пътници са тръгнали по работа или се прибират у дома докато при тези към Лас Вегас повечето отиват да се забавляват, така че в 80% от случаите те ръкопляскат при приземяване.

Мълдър разказва, че често става свидетел на ръкопляскане, когато пътува по типично туристически маршрути - Лас Вегас, Хавай, Ню Орлиънс. "Винаги съм смятала този навик на пътниците за досаден", споделя тя.

На въпрос дали смята, че тази реакция на пътниците е знак за одобрение на уменията на пилота, тя отговаря отрицателно, макар да признава, че понякога това е така, когато става дума за приземяване при лоши метеорологични условия.

Мариса Робъртсън-Текстър, автор на публикации за храна и пътувания, пътува активно от дете и е излитала и кацала вече от поне 200 различни летища. Тя обаче никога не станала свидетел на ръкопляскане докато не отишла в Пуерто Рико. За нея това се превърнало в прелюдия към "магията", каквото е за нея тази страна. Местна жителка й обяснила, че сънародниците й винаги ръкопляскат, когато се прибират у дома. След този случай Робъртсън-Текстър установила, че ръкопляскането се случва в страни, където хората се прибират след работа зад граница, където се наложило да отидат по политически или икономически причини. Така станала свидетел на ръкопляскане при приземяване в Москва, Дъблин, Бали, Мексико сити, Мианмар, Италия, Казахстан и Тайланд.

Според Мълдър зад това явление стои и социално-икономически фактор - ако летиш често, няма да ръкопляскаш като се приземиш. Което вероятно и обяснява, защо редовните пътници се дразнят, допълва изданието и напомня, че неотдавна в своя публикация по темата британският таблоид "Дейли мейл" описва това явление като "смехотворно".

Стюардесата си дава сметка, че тук става дума и за културен феномен - тя не може да си спомни парижани или скандинавци да аплодират при кацане у дома. Също смята, че значение за това има и начинът на живот на отделните нации - доколко техните представители са общителни. "Скандинавците имат от 6 до 8 седмици ваканция годишно, което им дава възможност да пътуват по-често из Европа със самолет отколкото с влак.

Тя е забелязала също, че този навик или липсата са му в пряка връзка с това дали дадени хора принадлежат към богата нация, какъв е техният живот. "Ако някой се прибира у дома след дълъг период на емиграция и очаква да се събере със семейството си, напълно понятно е при кацане да започне да ръкопляска при пристигане", казва тя.

Още новини ТУК

TNS.bg