Ако в момента скролвате на телефона си в леглото – не сте единствени. Това поведение е често срещано, особено сред тийнейджърите, които използват мобилни устройства непосредствено преди или след сън.

Учени от Норвегия се опитват да изяснят доколко това влияние е вредно. Те анализират данни от над 40 хиляди студенти, събрани в рамките на мащабно изследване. Според резултатите използването на екрани в леглото е свързано с 59% по-голяма вероятност за развитие на безсъние и води до средно 24 минути по-кратък сън всяка нощ.

Изненадващото е, че социалните медии могат да бъдат по-вредни за съня в сравнение с гледането на телевизия.

Учените са смятали, че социалните медии могат да имат особено силно въздействие върху съня, поради интерактивния им характер и способността да предизвикват емоционална стимулация.

Оказва се обаче, че основният фактор, свързан със смущенията в съня, не е видът дейност, а общото време, прекарано пред екрана в леглото. Това предполага, че самото използване на мобилни устройства забавя момента на заспиване, като отнема време, което иначе би било предназначено за почивка.

В рамките на проучването участниците предоставят информация относно използването на устройства в леглото, включително какви дейности са извършвали – гледане на филми и телевизия, сърфиране в интернет, скролване в социалните мрежи и т.н.

Освен това хората отговарят на въпроси за своите навици на сън – часове на лягане и ставане, времето, необходимо за заспиване и колко често се будят през нощта.

Анализът показва, че колкото по-дълго време хората са използвали мобилни устройства преди лягане, толкова по-верятно е било да изпитват смущения в съня.

Експертите препоръчват да се ограничи времето пред екрана преди лягане. Оптимално би било да не се ползват мобилни устройства между 30 и 60 минути преди заспиване. Изследването е публикувано в сп. Frontiers in Psychiatry.

Безсънието и липсата на достатъчен сън могат да имат сериозни последици както за физическото, така и за психическото здраве. Хроничното недоспиване е свързано с повишен риск от сърдечно-съдови заболявания, диабет тип 2, затлъстяване и отслабена имунна система, пише puls.bg. Освен това, липсата на сън може да доведе до проблеми с концентрацията, паметта и вземането на решения, което затруднява ежедневното функциониране и повишава риска от инциденти.

На психо-емоционално ниво безсънието често е свързано с повишена тревожност, депресивни състояния и по-ниска устойчивост на стрес. Липсата на сън също може да засили негативните емоции, да намали мотивацията и да наруши социалните отношения.

За да се подобри качеството на съня, е полезно да се изгради стабилна вечерна рутина. Препоръчва се лягане и събуждане по едно и също време всеки ден, дори през уикендите. Създаването на спокойна среда в спалнята – с минимална светлина, ниски шумове и комфортна температура – също подпомага заспиването. Избягването на кофеин, тежка храна и интензивни тренировки вечер, както и ограничаването на екранното време поне 30–60 минути преди сън, са други ключови практики.

Препоръчителната продължителност на съня за възрастни е между 7 и 9 часа на нощ, като индивидуалните нужди могат леко да варират. По-младите хора, включително тийнейджъри и студенти, често се нуждаят от около 8 до 10 часа сън, за да функционират оптимално.

Здравият сън не е просто почивка – той е жизненоважен за възстановяване, продуктивност и добро качество на живот.