Учените са стигнали до извода, че щастието не удължава живота на човека и не го прави по-здрав. Масовата култура налага модел на мислене, според който доминиращ подход в живота е „позитивното мислене“, което позволява на човек да бъде по-здрав и да живее по-дълго.
Проведени са десетки експерименти, доказващи въпросната теория, според която човек, който влиза в гробище и възкликва: „Ах, колко много плюсове!“, живее доста по-дълго. Според авторите на новото проучване това не е вярно и причината за заблудата е неправилното разбиране на причинно-следствената връзка. Тук причината и следствието трябва да бъдат възприемани по различен начин. Всъщност се оказва, че причината и следствието са с разменени позиции – песимистите и оптимистите умират независимо от нагласата си.

Новото изследване проследява състоянието на един милион жени на средна възраст във Великобритания в продължение на десет години и установява, че широко разпространеното схващане, че щастието въздейства положително върху здравето и продължителността на живота няма основания, пише Монитор. „Щастието и свързаните с него показатели на благосъстояние не изглежда да имат директен ефект върху смъртността“, заключават учените. „Добри новини за сърдитковците“ – това е един от прочитите на откритието, казва Ричард Пето, автор на проучването и преподавател по медицинска статистика и епидемиология в Оксфордския университет.

Заедно с колегите си той е решил да се занимае с този въпрос, тъй като съществува широко разпространено вярване, че стресът и нещастието причиняват болести. Тези схващания подхранват тенденцията да се обвиняват болни хора, че са си причинили увреждания, като са били негативни. „Да вярваш в неща, които не са истина, не е добре,“ казва професор Пето. „Има достатъчно страшни истории на тема здраве.“

Резултатите се базират на т.нар. „Проучване на един милион жени“, в рамките на което от 1996 до 2001 година състоянието на жени на възраст между 50 и 69 години е било проследено с въпросници и официални данни за смъртни случаи и приеми в болница. Въпросниците са питали колко често жените се чувстват щастливи, спокойни или стресирани и наред това са събирали здравна информация , включваща стойности на кръвното налягане и наличие на заболявания като диабет, астма, артрит и състояния като депресия и безпокойство.

Статистическият анализ на данните е показал, че нещастието и стресът не се свързват с увеличен риск от смърт. Не е ясно дали резултатите са валидни и за мъжете. Професор Пето изтъква, че нещастието само по себе не може да повлияе на здравето, но може да нанесе вреди по други начини – подтиквайки хората към самоубийство, злоупотреба с алкохол и друг вид вредно поведение. Ученият се съмнява, че новото изследване ще промени мисленето, тъй като схващането за опасностите, които носи нещастието са дълбоко вкоренени. „Хората ще продължат да вярват, че стресът причинява сърдечен удар,“ добавя той.

Смята се, че физиологията на щастието е тясно свързана с т. нар. „хормони на щастието“ - ендорфин, серотонин, дапамин. Ендокринните, инфекциозните и вирусните заболявания нарушават техния синтез и кръговрат в човешкия организъм, което влошава състоянието му.
Специалистът по социална медицина Гейл Сълик смята, че ако човек се принуждава да мисли позитивно, това не само не е полезно (както твърдят мнозина), но може и да му навреди. Когато един много нещастен човек с всички сили се опитва да демонстрира обратното, това в крайна сметка само засилва стреса и влошава състоянието му. Така че в дадената ситуация би трябвало да се концентрираме върху причината, а не да се борим със следствието.

Също така не бива да се забравя, че щастието е нещо, което се случва тук и сега. Това е моментно усещане. Ако отхвърлим физическата болка, всички наши страдания са продукт на ума и те са свързани с мисли за миналото и бъдещето. Но именно в миналото и бъдещето има достатъчно материал, които може да ни накара да се чувстваме нещастни, защото в бъдещето се явява образът на неминуемата смърт, а в миналото – всичко онова, което я прави неизбежна. Нещастието е състояние на ума, констатиращ, че животът не се е получил вчера и едва ли ще се промени утре. Ако човек забрави за това, той ще се озове там, където е в момента и именно там е щастието, което е достъпно практически винаги. Както е казал Аристотел – ако не можеш на имаш онова, което искаш, трябва да се научиш да искаш онова, което имаш.

Преди известно време британски изследователи установиха, че човек става щастлив, когато се опира на собствените си силни качества. За получаването на рецептата за получаване на мечтаното щастие учените се позовават на експеримент с 577 участници. Специалистите призовали доброволците да използват собствените си таланти и положителните си страни във всекидневната си дейност. След седмица отново ги събрали за провеждане на повторно допитване. Тук вече станало ясно, че за изминалите седем дни нивото на щастие при всички доброволци значително нараснало, и то само поради ежедневното използване на ярките черти на личността.

Накрая третият стадий от допитването бил проведен след четири седмици. Той показал, че последствията от използването на собствените силни страни или таланти могат да бъдат продължителни. Този извод учените направили, тъй като всички участници все още продължавали да се усещат на най-високо ниво на показателите за щастие в сравнение с това, които имали в началото на експеримента.