Трудно би се намерил човек, който да не е играл на карти, на зарове или да не е влизал в казино. Но замисляли ли сте се откъде са се появили те?

Историята на човечеството е неразривно свързана с историята на хазарта. Изглежда, че колкото и назад да се върнете във времето, доказателствата сочат, че комарът винаги е част от историята на света.  В поредицата „Хазарт” на TrafficNews, ще разкажем интересни факти и събития от древността до днес. 

Разказахме ви за произхода на хазарта като се върнахме чак до Древността. Хвърлихме поглед на най-старото казино в света, залагането на конни надбягвания, както и върху „Играта на Дявола”. Дори ви разказахме за покера, който са играли в Дивия Запад.  Споменахме и слот машините. Сега е време да се върнем на родна земя и да си спомним за първото българско казино.

Град Вършец се появява и формира около минералните извори като историята на града в голяма степен e свързана с балнеолечението. В местността са открити дори развалини от римски бани. За рождена дата на курорта се смята 1850 година, когато местният жител Димитър Лучков е излекуван с минерална вода. Но Вършец съществува и с името Виришниче в някои турски документи от XVI век.

През 1910 година д-р Дамян Иванов става управител на първата държавна минерална баня, построена в града. Тя обаче се оказва тясна, защото има прекалено много посетители, желаещи да се лекуват, и през 1930 г. е издигната втора баня – още по-голяма, която е в античен стил и е наречена с интуитивното и незавоалирано Нова баня. Заради големия наплив на хора, из селището от двете страни на Алеята на чинарите са построени вили, хотели, почивни станции. През 1934 г. в центъра на града е изградена и Слънчева градина. А след това Вършец се сдобива с най-големия изкуствен природен парк в Северна България. Паркът от 800 декара с широколистни гори, борови насаждения и специално пренесени екзотични видове е направен по онова времe. Още през 30-те години на 20 век Вършец става известен и посещаван курорт сред елита на България.

Идеята за построяването на първия балнеолечебен ансамбъл с казиното е на д-р Дамян Иванов и негова съпруга Вилхелмина, която местните наричали Мина. Тя е била аристократка, виенчанка, дъщеря на Людвиг Високометски, първи съветник на ерцхерцог Фердинанд. Смята се, че тя е давала ценни съвети за професионално оформяне на градините в градчето- и днес паркът се поддържа добре. В началото на миналия век с кабриолети и с файтони през Петрохан идвали много курортисти във Вършец.

През 1905 г., когато се правят изкопни работи на първата баня, се открива антична баня с шестоъгълни плочки, с оловната тръба, монетите, които са хвърляли римляните за здраве, с арката с надпис на излекувал се във водите на Върщец владетел. Намерени са и медицински и фармацевтични инструменти. Това доказва, че в близост - в Монтана или Монтанензиум, е летувал 11-и клавдиев легион с доктор Аурелио Артемус и те са се лекували именно в Медека, което е античното име на Вършец. Вършец е бил предпочитаното място за почивка от елита на България през 30-те години. Тук са били посрещани с малиново сладко и минерална вода и са настанявани в запазените и до днес вили в стил артдеко.

Преди Втората световна война тук са се забавлявали богати българи и чужденци. През 1938 г. се случва едно много важно събитие в първото казино в страната ни. В електрифицираното казино на Вършец за първи път се избира Мис Вършец като това е един от първите конкурси за красота.

Та първото казино в България е построено именно в този балкански град. Въпреки че отваря през 1924, строежът му започва още през 1920 г.. Той обаче се забавя, защото за България настават военни времена както вън, така и вътре в нея – през 1923 година именно в Северозапада избухва Септемврийското въстание. След това забавяне обаче, въпреки че има данни, че още през 1922 г. е приемало гости любители на този вид адреналин, официалното му освещаване се провежда чак през 1924 г.

Преди казиното, на същото място е имало ротонда, от която хората да пиеят вода. Почиващите минавали, отпивали от топлите води и слушали софийски оркестри. През 30-те г. то вече е обогатено с виенска сладкарница и ресторант с жива музика. То е създадено от българи с предприемчив дух и в началото е един доста нестандартен за тогавашното време и възгледи проект. Всъщност, сградата се построява така, че да е копие на казиното в Баден, в стила на късния европейски барок и е наречено Царско казино, поради честите посещения на принц Кирил.

Когато видели кабриолета на принца във Вършец, младите момци се стичали в казиното - присъствието му винаги обещавало купон. Местните се захласвали по спрения пред сградата “Пакард”. Тогава автомобилите едва навлизали в страната ни. Освен че изпитвал тръпка от залаганията в игралната зала, принц Кирил се главозамайвал и от дамите. За него се говорело, че понякога задявал и девойки без синя кръв. Запален картоиграч, той забравял да брои бурните вечери. Прибирал се рано сутрин във вилата си с бляснал поглед на младеж, прекарал любовна нощ. Клюките за мимолетните интимни връзки на принца с чаровни момичета са тогава в центъра на градските лакърдии, но постепенно се загубват във времето. Принцът е обичан от хората във Вършец. След неговата смърт на фасадата на любимото му казино някой спуска черен флаг. Едва 50-годишен, Кирил Преславски намира смъртта си няколко месеца след 9 септември 1944 г. Обявяват го за враг на народа. Смъртната му присъда е изпълнена на софийските гробища в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г.

Живот е кипял във Вършец! Все отбрани особи ходели в курорта и намирали изцеление и отмора. Построено с първите минерални бани, тамошното казино е примамвало туристи най-вече от столицата, но идвали и хора от Черноморието, дори от чужбина. Такива, които търсели наслада в минералната вода и чистия балкански въздух. Във Вършец винаги е било оживено. По алеята с чинарите, които сплитат клони в зелен тунел, се разхождали млади дами с аристократична осанка, в елегантни тоалети и шапки с цветя и пера. Мъжете отпивали отбрани питиета. Имало и достатъчно полицаи, които бдели за реда и спокойствието.

Сега Царското казино е пусто и тъне в разруха. То отдавна не работи и само внушителната постройка напомня за някогашната му слава, когато тук се събирал каймакът на столицата. През годините на социализма е превърнато в стол.

 

Сградата е собственост на Министерството на здравеопазването. Местните управници смятали да я превърнат в дискотека, но средствата все не достигали. Стъклата са изпотрошени, затова и много птици намират подслон в залите на бившето казино.

Успяхме ли да грабнем интерес ви? Ако е така, следете рубриката ни за още изумителни факти от необятния свят на хазарта!

ХАЗАРТ: "Едноръкия бандит" забавлява хората повече от векИсторията на слот машините

ХАЗАРТ: История на покера. От Дивия Запад до онлайн залаганиятаИстория на покера

ХАЗАРТ: „Играта на дявола” или как се е появила рулеткатаЕдна поредица за историята на хазарта

ХАЗАРТ: Конните надбягвания - от Древните олимпийски игри до залози за милиониЕдна поредица за историята на хазарта

ХАЗАРТ: Поглед назад към най-старото казино в светаЕдна поредица за историята на хазарта

ХАЗАРТ: Цезар ремонтира Рим, френските крале пълнят хазната с пари от лотарияЕдна поредица за историята на хазарта

ХАЗАРТ: Великата китайска стена е построена с пари от лотарияЕдна поредица за историята на хазарта