Огромната територия на дъното на Тихия океан между Хавай и Мексико е дом за милиарди не толкова познати видове, но доста по-многобройни и еволюирали в развитието си, отколкото се смяташе досега, сочат нови проучвания. Изследователи алармираха колко крехки са тези организми в действителност и как извличането на минерали от морското дъно може да се окаже пагубно за тях.

Миннодобивните компании се интересуват в най-голяма степен от безкрайната дълбинна шир на зоната Кларион- Клипертон заради богатството от конкреции (твърда компактна маса, образувана от утаяването на минерален цимент в пространствата между частиците, която се намира в седиментна скала или почва - бел. ред.), разпръснати на океанското дъно. Те съдържат минерали, които са от жизненоважно значение за производството на батерии и други технологии, необходими за енергийния преход.

В миналото тези площи, разположени на дълбочина над 3000 метра, докъдето не достигат слънчеви лъчи, се възприемаха като подводна пустиня, но все по-големият интерес към добива на полезни изкопаеми, накара изследователите да проучат биоразнообразието им. Това се случи най-вече през последните 10 години благодарение на научни мисии, финансирани от частни компании, информира АФП.

Нужен е спешен мораториум

С течение на времето научните изследователи откриват все повече нови видове в дълбините на океаните, като сред тях има значителен брой червеи, ракообразни и мекотели.

Тези открития увеличават опасенията за последиците от множество промишлени проекти. На 21 юли Международният орган по морското дъно представи пътна карта за приемането през 2025 година на нови правила, които да регламентират подводния добив, разочаровайки организациите, които настояват за спешен мораториум.

Огромните площи на дълбочина над 3000 метра все още продължават да са недостатъчно изследвани от хората. Според биолога Ерик Саймън-Ледо, ръководил проучване, публикувано на 24 юли в списание "Природна екология и еволюция", тези обширни зони са "последната граница". Проучването е картографирало разпределението на отделните видове в Кларион-Клепиртон, което е доста по-сложно от очакванията.

"С всяко гмуркане правим нови открития", разказва Саймън-Ледо от Националния океанографски център във Великобритания.

За екологичните асоциации това биоразнообразие е съкровището на големите океански дълбини и в момента то е застрашено от минните проучвания, посочва БТА.

Самите конкреции осигуряват единствен по рода си хабитат за не толкова често срещани обитатели на морската фауна, което може да бъде обяснено с епохата на формиране на районa и невероятния му мащаб. Регионът е с огромни размери, твърди Ейдриън Глоувър от Британския природонаучен музей, който е съавтор на проучването на Саймън-Ледо и на първия списък на видовете в региона, публикуван от "Кърънт байолъджи".

Според описа повече от 90 на сто от близо 5000 вида са новооткрити. Смята се, че разнообразието на тези видове вече надвишава това в Индийския океан, обяснява Глоувър. Според него трябва да се проучва дълго време, за да бъдат намерени два екземпляра от същия вид. Благодарение на по-модерните съвременни подводни роботи научните работници са установили, че коралите и офиурите, които приличат на морските звезди, се срещат много често в западните райони на Кларион-Клепиртон, но практически отсъстват в по-дълбоките участъци, където се срещат мекотели като морски краставици, гъби и анемони. Според Саймън-Ледо всяко бъдещо регламентиране на добива на минерали трябва да взима предвид това "по-комплексно разпространение, което надвишава представите ни".

Отлаганията на конкреции са се формирали вероятно в течение на милиони години. Зоната е "бедна на хранителни вещества", така че малкото мъртви организми, които падат на дъното, се сместват с тинята там. Според Глоувър някои части на Кларион-Клепиртон, добавят само един сантиметър седименти на всеки 1000 години. За разлика от случващото се в Северно море, чието образуване датира от 20 000 години по време на последната ледникова епоха, докато Кларион-Клепиртон е на "десетки милиони години".

Малко вероятно е околната среда, която се променя от проучванията за минерали, да се възстанови в човешкия времеви мащаб. "Тази екосистема ще остане нарушена с векове, дори с хилядолетия", обяснява Майкъл Нортън, член на Научния консултативен съвет на европейските академии (Easac). "Трудно е да се преструваме, че това не носи щети", заключава той.