Лятото свърши и плажовете на съседна Гърция вече не са толкова атрактивни. Пътуване до съседна Турция просто за разходка може да ви струва няколко часа висене на границата и доста нерви. Те вероятно ще бъдат компенсирани от покупката на евтини стоки, но дали си струва? А в същото време ви се пътува. Някъде не много далеч, някъде където не е много скъпо, някъде където можете да хапнете добре и да се разходите сред старинни сгради.

В този случай планирайте един дълъг уикенд в Белград, а градът ще отговори на всички ваши желания.

Сръбската столица е на 650 км от Пловдив и за около 7 часа / с почивките/ можете да стигнете с автомобил. Предварително можете да си запазите хотел, хостел или апартамент, като цените са абсолютно приемливи. Ориентирайте се към апартаменти, които се намират в Стария град или близо до него, за да не сте зависими от градски транспорт. Но ако все пак решите да спестите някой и друг динар, можете да спите и малко по-далеч от центъра и да използвате автобусите и тролеите , които се движат до 24 часа или такси.

Не губете много време в почивка и сън, защото градът е изключително интересен и гостоприемен. Ако за първи път сте там, вероятно ще бъдете приятно изненадани от хората, които ще срещнете по улиците на Белград.  Въпреки преживените през последните десетилетия войни и финансови кризи, те изглеждат спокойни, усмихнати, дружелюбни и гостоприемни.  А в града ви очакват десетки музеи, изложби, концерти и разбира се прочутите надлъж и на шир сръбски кафани.

ИСТОРИЯ

Белград е тясно е свързан и с нашата история – съвременна и средновековна. Българския княз Борис І е издал грамотата за основаването на града. За името на града има две основни версии. Първата, че името му произлиза от белите скали около града, а втората, че в средните векове западната посока е била асоцирана с белия цвят. А по това време Белград е най-западната точка на българската държава. 

АРХИТЕКТУРА

„Княз Михаил ” е главната и най-оживена улица в Белград. Аристократична, иззтъкана от спомени за исторически събития, човешки съдби. Тук ще усетите  духът на стария Белград от преди Втората световна война. Партерите на старите сгради са превърнати в елегантни бутици, галерии, книжарници, кафета. Въпреки, че в града има няколко големи търговски центъра, големите европейски брандове намират своето място на улицата.  Тя  започва от площад „Република” с Националния музей и паметника на княз Михаил Обренович, където по празниците белградчани правят страхотен купон. Завършва пред парка край крепостта Кале Мегдан.

В сърцето на града са Ректората на Белградския университет, Етнографския музей, Народния театър, Народния музей, Скупщината /Парламента/, Съборната църква, патриаршията, конакът на княгина Любица, църквата св. Марко, президентството, емблематичните хотели от соца  „Славия” и „Москва” . Всяка сграда има своята история, която може да научите от ежедневните free tour- ове, които предлагат различни исторически маршрути.

ХРАНА

Славата на сърбите като майстори на скарата се носи на длъж и на шир, а съдейки по броя на сръбските ресторанти у нас, тя очевидно е любима и на българите.  Затова и не се учудвайте ако на съседната маса в някой ресторант в Скадарлия чуете българска реч. Столичани не пропускат дестинацията за туризъм през уикенда. На ул. „Скадарска” са разположени едни от най- прочутите белградски ресторанти – „Три шешира”, „Два иелена” , „Златния бокал”, „Два бели гълъба” и др.   Скадарлия е мястото с най-добра, но в никакъв случай не е с най-евтината сръбска скара. Но това е мястото, където може да й се насладите в най-автентична обстановка.  Не пропускайте прочутите кафани дори ако сте вегетарианец.  Сърбите са в крак с времето и на доста от менютата съобщават, че са „vegetarian friendly” . Разбира се, не очаквайте сервитьорът да одобри изборът ви, но и безмесните ястия няма да ви разочароват. Айварът, бобът и пълнените  печурки не са за изпускане. И все пак не прекалявайте с вегетарианството – търпението на всеки сервитьор си има граници.

 

Другото изкушение за българите са прочутите плодови ракии на сърбите.  „Крушка”, „дуня” (дюлева) или сливова (сливовица)  са  сред най- предпочитаните. И никой няма да ви погледне лошо ако не си поръчате салата. Защото знаят, че пестите място за плескавиците и вешалиците. Но пък ако решите, че имате нужда от такава  - в менюто няма изненади. Там има сръбска, която си  е нашата шопска, овчарска и гръцка.  

Наричат Скадарлия  белградския „Монмартр” заради факта, че в началото на миналия век е била средище на артисти, поети и писатели.

Ако вечерта се прекалили с крушката, редно е на следващия ден да имате поне лек мархумлук и обичайния алкохолен глад.  Тогава не пропускайте да хапнете истинска баница или бюрек в популярната верига "Хляб&Кифле" - верига места за закуска.  

МУЗЕИ и ЦЪРКВИ

До  живописната крепост Калемегдан, с изглед към събирането на Дунав и Сава, се намира  военен музей на открито. На върха на крепостта се издига прочутия паметник „Победник”, за когото е позирал известен сръбски актьор , доста по-сексапилен от пловдивския Альоша.

Ако се спуснете от Кале Мегдан към Белградската патриаршия, ще видите съборната църква „Св.Архангел Михаил”, където е погребан княз Михаил Обренович. Църквата е забележително красива, с богат позлатен олтар, икони и стенописи с библейски сюжети. Голямата гордост на християните в Сърбия обаче е белградската катедрала „Св.Сава” – най-големият православен храм не само в страната, но и на Балканския полуостров. Строителството й започва през 1894 година, осветена е чак през 1935-та. Изградена е в неовизантийски стил по подобие на Св. София в Истанбул. Има четири камбанарии, високи по 44 метра, и 18 позлатени кръста, 70 метра е височината на купола при върха. Катедралата носи името на Свети Сава, изключително почитан от сърбите духовник, основател на сръбската православна патриаршия.

Музеят на един от най- великите изобретатели Никола Тесла е задължителните спирки за тези, които се интересуват от наука. Намира се в центъра на Белград, в красива вила от 1929 г. и в съответствие със завещанието на Тесла пази всичките му вещи, преместени в Белград през 1951 г. Ще видите оригинални негови книги, списания, чертежи, документи, снимки и макети.

Националният музей на Белград също крие много съкровища. В него има произведения на Матис, Рембранд, Пикасо, Роден, Реноар, Дега, Сезан, Моне и много други. Музеят се гордее със своята френска, италианска, японска, руска колекция, както и с произведенията в стил кубизъм. 

ЗЕМУН

Едва ли има някой който да не свързва името на Земун с прочутия Земунски клан, но всъщност белградското предградие няма нищо общо с печалната слава, натрупана от и Милорад Лукович)-Легия и Желко Ражнятович-Аркан. Атмосферата в тази част на града е изцяло различна от централната част на Белград. През 19 век той е част от Австро- унгарската империя, а от 1934 е част от Белград.

Разположен нареката, Земун е като град в града със собствен централен площад и множество забележителности. Има крайбрежна улица, върху която са разположени елегантни ресторанти в които освен сръбска скара, сервират и различни риби.  Бомбандировките не са засегнали много сгради, повечето красиви къщи от 18 и 19 век са съхранени. Много красиви са бароковата  Поща на Земун  и Земунската гимназия, която е проектирана в ренесансов стил.

На хълма Гардош е маджарската кула-паметник Гардош (или “Сибинянин Янко”) построена през 1896 г. в чест на 1000-годишнината от основаването на Унгария. Кулата е построена като комбинация от различни стилове, най-вече повлияни от римски елементи.  Хълмът се свързва с името и на Янош Хуняди, който е виден унгарски държавник и пълководец, който участва във възпиране на османското нашествие през 15-и век. Кулата разкрива и великолепна гледка от високо на река Сава и Белград.