Храната е жизненоважна – тя осигурява на организма енергия и хранителни вещества. Затова е напълно естествено повечето хора често да мислят за ядене.

Диетологът Олег Швец обяснява как могат да се намалят натрапчивите мисли за храна и какви са механизмите, чрез които мозъкът ни ги предизвиква.

Два механизма, чрез които мозъкът ни кара да мислим за храна

Хомеостатичен механизъм: сигнал за истински глад

Този механизъм се активира, когато на тялото му липсва енергия за поддържане на жизнените процеси. Той се регулира от хормоните лептин и грелин. Лептинът потиска апетита, когато енергийните запаси са достатъчни, а грелинът засилва чувството за глад. Ако човек не е ял дълго време или приема твърде малко калории, мислите за храна са естествен сигнал от организма.

Хедонистичен механизъм: желанието за нещо вкусно

За разлика от физическия глад, този механизъм предизвиква мисли за храна дори без реална нужда от калории. Най-често става дума за храни, богати на мазнини, сол или захар. Техният вид, мирис или дори реклама активират центровете за удоволствие в мозъка. Стресът, емоциите, скуката и средата допълнително усилват този ефект.

Изследвания показват също, че рецепторите в червата могат да влияят върху желанието за определени храни, като изпращат допълнителни сигнали към мозъка.

  1. 1. Не се обвинявайте: Чувството за вина или срам само влошава ситуацията и може да доведе до преяждане.

  2. Избягвайте строги ограничения: Рязките забрани често засилват мислите за храна. По-добре е да се доверявате на сигналите за глад и ситост.

  3. Избирайте засищащи и пълноценни ястия: Храни, богати на протеини, фибри и пълнозърнести продукти, поддържат усещането за ситост по-дълго.

  4. Пийте достатъчно вода: Жаждата често се бърка с глад и води до ненужно похапване.

  5. Разпознайте своите провокатори: Стресът, рекламите, разговорите за храна или наличието на лакомства наблизо могат да провокират желание за ядене.

  6. Разсейвайте се: Разходка, леко разтягане или четене помагат да се откъснете от натрапчивите мисли.

  7. Практикувайте осъзнато хранене: Яжте бавно, без телефони и екрани, като обръщате внимание на вкуса и текстурата.

  8. Движете се повече: Физическата активност намалява реакцията на мозъка към хранителни стимули.

  9. Потърсете помощ: Ако мислите за храна пречат на ежедневието ви, е добре да се консултирате с лекар, диетолог или психолог.

    Честото мислене за храна е нормално. Най-важното е да разберете причината и да изберете подход, който работи най-добре за вас.