Европейска столица на културата – Пловдив 2019 е на финала си. Остават броени дни до официалния край и предаването на щафетата на следващите домакини през 2020 г. Какво успя да постигне градът ни през 365-те дни, когато носеше короната, с какво не сполучи и оттук-накъде попитахме творци, общественици, журналисти, които бяха активна част от случващото се през годината.

    Димитър Инджов, галерист и колекционер


-Отговори ли на очакванията ви инициативата Европейска столица на културата?

- Имах доста по-големи очаквания от това събитие. Искаше ми се то да се превърне наистина в европейско по мащабите и по качеството на стойността си. Надявах се интензитетът на проявите и тяхното ниво да са на доста по–високо. Такова, че да предизвика национална или поне регионална еуфория и светът да види и оцени автентичността, магията и величието на Пловдив , който сам по себе си е изключителен град в исторически и духовен план. 

- С кое събитие ще свързвате отминалата година? 

- Мисля, че най–значимите, най-високите културни постижения бяха на пловдивски творци. И това не е някакъв местен шовинизъм, а една реална оценка. Безспорно това бяха постановките на Пловдивския театър. Те започнаха миналата година с „Дебелянов и ангелите” и след това продължиха с „Одисей”. Моите поздравления за Александър Секулов и Диана Добрева. Това определено бяха неща , с които пловдивчани могат да се гордеят. Това са моите фаворити. Театърът ни е на много високо ниво. 

- Къде се провалихме?

-Не искам да бъда от хората, които само критикуват. В града се направиха много хубави неща и предполагам , че ще продължат да се правят. Но трябва да бъдем реалисти и да си кажем честно проблемите. Някак си не успяхме да подготвим града за това, което ни предстоеше, макар че го знаехме много отдавна. Например, за мен беше абсолютна недомислица в годината на Европейската столица целият град  да бъде разкопан и в този вид да посреща гостите си. Те идват тук да починат, да се запознаят с историята ни, да се насладят на градската култура във всичките й аспекти , а се оказват сред разкопани улици и площади. Това трябваше да бъде отдавна приключило, много преди старта на събитието. Да не говорим колко пъти трябваше да обяснявам на мои гости от чужбина и други градове, защо има такива задръствания и да им обяснявам за умните светофари, които се оказаха най-тъпи в цялата страна. Трябваше също така да бъдат поканени и повече творци на световно ниво, за да добием един друг облик. 

Някой ще каже, че за това са необходими много пари. Не смятам , че всичко опира до пари. Онзи ден един пловдивски клуб организира концерт на световноизвестен музикант, свирил с Рей Чарлз, Майкъл Джексън, Биби Кинг. Крейг Бейли и Петър Салчев сътвориха истинско преживяване за 50-60 човека. Това беше невероятно и в същото време много интимно събитие. Видах реакцията на хората след концерта, светлината в очите им. Дори само заради това си струваше да съм там. Трябваше да има повече такива събития. Трябваше да има поне по 2-3 такива събития на месец. 

- Ще има ли ефект от събитието и през следващите години? 

-  Все някакъв ефект трябва да има. Не очаквам да е кой знае какъв. Надявам се поне да сме се научили какво НЕ трябва да правим. А да се надяваме, че научавайки какво не трябва да правим, ще започнем да правим нещата по-добре. Все пак много хора дойдоха, видяха града и се надявам да се върнат отново. Надявам се също държавата и общината да са оценили културните институти, които правят качествена продукция, и да продължат да ги подкрепят. Защото това е изключително важно. Инерцията не бива да се губи!