Разликата между успешния човек и всички останали е не липсата на сила, а липсата на воля.  С воля, постоянство и войнишка дисциплина 40-годишната пловдивска психоложка Марина Илиева постига успехи, които могат да пробудят възхищение у всеки начинаещ и професионален спортист. Марина има семейство, работа, която й носи удоволствие, домакиня е и винаги е обичала спорта. За пръв път стъпва в залата преди 5 години, мотивирана от съпруга си Ивайло. Три години по-късно започва да участва в състезания по бикини фитнес. Досега е завоювала 13 титли от държавни и международни състезания, а последната си голяма победа постига преди броени дни в Прага. Там тя грабва трето място в престижното световно DIAMOND CUP 2019, като слага в малкия си джоб доказали се многократно световни шампионки. 

"Няма друга състезателка в България, която да е завоювала постиженията на Марина, без федерация и спонсори, без някого, който да стои зад гърба й. Още преди няколко години и казах: Един ден ще бъдеш шампион. Просто го видях у нея, " коментира пред TrafficNews.bg нейният съпруг и треньор Ивайло Илиев. Самият той се занимава със спорт в продължение на повече от 20 години. Започва с бойни спортове, след което се запалва по фитнеса. В момента пребивава в Испания, където изготвя индивидуални режими на спортисти. Тренирал е шампиони в Англия и Испания. На родна земя обаче се занимава с подготовката единствено на своята съпруга. 

Пловдивска психоложка "уби" конкуренцията на световно състезание по бикини фитнесМарина Илиева се класира в първата тройка на DIAMOND CUP в Прага

"Марина винаги е била слаба, имала е хубаво тяло, без особено развита мускулатура. След като започна да тренира, видяхме, че има потенциал и постепенно засилихме тренировките", спомня си той. Ключова роля изиграва изключително тежко състезание, в което бъдещата шампионка се записва на шега. 

"Беше състезание за издръжливост, 20-километрово бягане в пресечена местност. Освен да тичат, състезателите трябваше да влязат в ледено езеро, после в кал, после да се покатерят по стена, след това - да бягат в гориста местност. От 100 души 90 не успяха да финишират. Тя отиде на майтап и завърши наравно с мъжете", споделя треньорът. И допълва, че водеща в трансформацията, през която е преминала съпругата му само за няколко месеца, е желязната й воля. 

Марина започва да участва в състезания по бикини фитнес преди две години. Първоначално се явява на държавни първенства, а след това - на престижни турнири в чужбина. Оказва се, че в родината ни липсват единни критерии за оценяване на състезателките.

"В чужбина нещата също не на перфектни, но е различно. Преди няколко седмици отидохме в Сърбия на Световната златна купа - страхотно състезание откъм организация и инвестиция. На сцената излизат хърватки, поляци, руснаци. Марина излезе в първата категория и грабна златна купа. След това се яви и в друга категория. Казахме си „Сега няма как, ще ни порежат”… Взе втора златна купа. Третото излизане й донесе трето злато. Казах й: Хайде да си тръгваме, че ще ни намразят", пошегува се Ивайло. Най-голяма обаче била конкуренцията при последното състезание в Прага. 

"Третото място там не може да се сравни с нищо, защото момичетата бяха неколкократни шампионки. Ако Марина имаше 13 състезания зад гърба си, те имат по 50. Отделно, всяка една имаше федерация зад гърба си, спонсори, момичетата дойдоха с цели екипи от фризьори, гримьори, дори отделни хора, които да им носят куфарите и такива, които да ги мажат с боя", споделя той. Освен всичко останало, повечето от момичетата са 20-годишни - възраст, в която притежават съвсем различни физика и метаболизъм, в сравнение с по-възрастните жени. Тя обаче успява да разбие конкуренцията, независимо от възрастта и значително по-кратката си състезателна история. 

Ето какво сподели и самата шампионка в интервю пред TrafficNews.bg: 

- От колко време се занимавате с бодибилдинг и как се запалихте по спорта?

- Всъщност, винаги съм била спортна натура. През целия си живот съм се занимавала с различни видове спорт. Още като дете започнах с латино танци, след това се занимавах акробатика. С течение на времето и годините моят съпруг ме запали по фитнеса и ме мотивира да започна. Истинската причина да вляза в залата беше той. Много ми хареса и в последствие реших да се занимавам малко по-сериозно. 

- Освен спортист, Вие сте работеща жена. Разкажете ни малко повече за професията си и как успявате да я съчетавате със спорта?

- Всъщност съм специален педагог и логопед в Центъра за специална образователна подкрепа в Пловдив. Когато човек има желание и мотивация, намира време за всичко. Ако успея да си разпределя правилно времето през деня, успявам и със работата, и със тренировките, и със домакинската работа вкъщи.

Сутрин ставам рано и изпращам детето си на училище. След това отивам на работа. Работя до 14:00 – 14:30 часа, а после задължително отивам в залата. Тренировките са различни всеки ден, в зависимост от целите, които имам. След това минавам през магазина, пазарувам и приготвяме вечеря – съвсем нормално ежедневие.

- Ивайло е треньорът в залата. А кой е шефът у дома?

- И двамата. Не мога да кажа кой доминира повече. Вече до така степен се познаваме, че сме си напаснали характерите и успяваме да се разберем само с поглед.

- Как се готвите за състезания - спазвате ли строги режими, обезводнявате ли се? През какви лишения преминавате?

- Преди състезание се храня по специално изготвен индивидуален режим. В никакъв случай не мога да кажа, че гладувам – напротив! Храня се през два часа и половина – три, като храненията са ми по 5-6 пъти на ден. Самият процес на обезводняване е една седмица преди състезанието, като постепенно количеството на водата се намаля. Много зависи дали състезателят иска да излезе по-сух и по-релефен на сцената. Има и такива, които изобщо не пият вода, но аз не съм сред тях.

 - Споменахте, че нямате спонсори. Как финансирате участията си?

- Наистина няма фирма, която да стои зад гърба ми. Всичко опира до заделяне на спестявания от лични средства. Много е трудно, защото подобна подготовка е страшно скъпа – самите такси за международни състезания са много високи. Освен това, всеки спортист сам финансира пътуването и нощувките си. Тук не става дума за една нощувка - налага се да останем поне три дни. Една бикини фитнес състезателка трябва да има красив бански, специални обувки, бижута, грим, прическа – всичко изисква ужасно много пари. Дори боята, с която се мажем преди да излезем на сцената, не е никак евтина. Един хубав бански пък струва стотици левове, но няма как да излезеш с него и на следващите състезания, трябват ти няколко чифта. 

В момента се налага да подбирам състезанията, в които участвам, но ако имах финансова подкрепа, щях да ходя на всяко едно. 

- Какви спечатления натрупахте по време на състезателната си кариера в България. Разкажете за първото си състезание, каква беше емоцията?

- Първото състезание беше през 2017 година. Тогава участвах в държавното първенство в София в две категории – бикини фитнес на 164 см. и бикини фитнес мастърс, където спечелих второ и трето място. Тогава, като начинаеща, имах съвсем други представи и нагласи, но с течение на времето и с навлизането в този спорт, много неща ми се доизясниха, много ми промениха възгледите не само за състезанията, но и за цялостната визия на състезателките.

- Коя е най-ценната победа, която сте извоювала?

- Всички са ми много ценни, защото за всеки един медал съм положила невероятен труд, лишения. Тази, която ми е най на сърце, обаче е от последното състезание – Diamond Cup в Прага. Наистина беше много престижно и силно състезание между 16 невероятно красиви атлетки, всяка от които е била многократна шампионка в държавата си и, освен това, е участвала в много международни турнири и тази година, и през изминалите няколко. Наистина, това бяха състезателки с изградени имена и титли, доказали се в кариерата си. Всяка една заслужаваше победа. Да влезеш в ТОП 3 при подобна конкуренция, е сбъдната мечта. 

-Имало ли е момент, в който ти е идвало да се откажеш от състезанията?

- Не, винаги съм била много силно мотивирана. Винаги гоня целите си докрай, независимо дали в спорта, в работата или в личния си живот. Всяко камъче, което ме е спъвало по пътя, ме е мотивирало още повече. Може би и годините ми дават допълнителен стимул. Искам да покажа, че една жена, която е над 40-годишна, също може да изглежда доста добре, да бъде конкурентна на 20-годишните момичета.

- Мнозина считат, че хората занимаващи се с фитнес, разчитат единствено на красиво тяло, че този спорт развива мускули, но не и умения. На какво мнение сте Вие и какви качества успяхте да изградите у себе си, тренирайки?

- Тези хора или не се интересуват достатъчно от фитнеса като спорт, или не са мотивирани да спортуват. Напротив – фитнесът развива доста качества у хората, които имат желание да постигнат резултати. На първо място – изгражда дисциплина, а това е качество, което много уважавам. Без дисциплина няма да постигнеш никакви резултати. Фитнесът калява ти волята до такава степен, че можеш сам да си поставяш и прескачаш собствените си цели, стига да имаш волята да ги постигнеш. Освен това, срещаш най-различни хора в залата, комуникираш с тях, обменяте идеи, опит. Всеки, който е отишъл в залата с цел наистина да тренира, ще развие у себе си много качества. 

 - Двамата с Ивайло имате дъщеричка. Тя също ли е спортна натура, като родителите си? 

 - Да, определено. Дъщеря ни тренираше художествена гимнастика, след това – спортни танци. В момента се занимава с волейбол и ходи на тренировки с огромно желание. Като вижда примера на родителите си, определено иска да изглежда добре. Приятелките й също се мотивират, когато видят как изглеждаме ние с баща й. Това пък мотивира мен, защото в децата се превръщат в добре изградени личности, ако успеем да запалим искрата им за спорт.

- Какъв призив искаш да отправиш към тези млади хора, на които не им се спортува?

- Призивът ми е не само към младите, а към всички хора, независимо от коя възрастова група са: Хора, движете се! Дори да ви мързи, недейте само да шофирате! Опитайте да вървите пеша, да бягате, да карате ролери или колело! Всеки човек трябва да се движи.