Той не просто оперира, лекува с прецизност, търпение и човечност. В операционната зала е хирург, извън нея – утеха и опора за десетки пациенти. Проф. д-р Николай Белев, ръководител на Хирургичното отделение в УМБАЛ „Еврохоспитал“, е от онези лекари, за които професията е призвание. Тази отдаденост получава и официално признание – д-р Белев вече е професор, академично звание, което обобщава дългогодишния му труд, професионализъм и безупречна етика.
 
„Професурата е резултат на много труд и усилия, на непрекъснато обучение. Тя е и огромна отговорност за възможностите, които дава да обучаваш и да задаваш стандарти. Никога не ми е била фикс идея. Още повече, че напоследък, както всичко у нас и научните звания сериозно девалвираха. Винаги съм искал да бъда лекар, хирург, да лекувам хората, да спасявам живот, да давам перспектива, а в някои случаи и надежда”, споделя пред TrafficNews медикът.
 
От първите стъпки до водещ хирург
 
След дипломирането си през 1999 г. В МУ Плевен, той започва кариерата си като доброволец в Онкологичния център в града. Преминал е през всички нива на здравната система – от общопрактикуващ лекар в с. Дорково до специалист в най-реномираните болници в страната. Специализира хирургия в 1-ва Хирургична клиника на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ при проф. Червеняков и в Клиниката по жлъчно чернодробна хирургия във ВМА, с ръководител проф. Владов. От 2008 до 2012 г. завежда Хирургичната клиника на ВМА – Пловдив. От 2012 г. ръководи Хирургичното отделение на УМБАЛ „Еврохоспитал“ – Пловдив, съчетавайки хирургичната прецизност с човешко отношение, което пациентите описват като „топлина, която лекува“.
 
Неговата практика обхваща онкохирургия, хепатобилиарна и панкреасна хирургия, лапароскопска хирургия, колопроктология, както и хирургия на щитовидната и млечната жлеза. През 2013 г. защитава докторска дисертация на тема “Лапароскопско лечение на колоректалния рак при възрастни пациенти“. Професионалното му обучение включва специализации и курсове в Швейцария, Франция, Корея, Белгия, Германия и Холандия.
 
През 202О г. става член на Американския колеж по хирургия. Само 5-има български хирурзи са удостоени с тази чест. Лектор е на хирургични форуми у нас и в чужбина.
 
„Още като дете мечтаех да стана хирург, разбира се, съвсем неосъзнато. Професионалният ми път започна като общопрактикуващ лекар на село и смятам, че беше изключително ценен опит в комуникацията с пациентите, в това да си максимално полезен, да поемаш отговорност на първата линия, където понякога е много трудно да диагностицираш и лекуваш без технологичните възможности на болницата. И тогава за младите лекари не беше лесно, възможностите за специализация също, но в нито един момент не съм преставал да мисля, че хирургията е това, с което искам да се занимавам”, спомня си проф. Белев.
 
Международният опит, който трупа с годините, му позволява да пренесе в работата си както модерни хирургични техники, така и философия, касаеща отношение към пациента и висока лекарска отговорност. Особено ценни са източноазиатските знания, придобити в Япония и най-вече в Южна Корея. Той е първият български хирург специализирал в престижния Асан медикъл в Сеул - водещ център по чернодробна хирургия и трансплатология. Той самият отчита, че за добрия професионалист задължително условие е да си посветен изцяло, да приемеш факта, че хирургията изисква абсолютна отдаденост. Тази съпричастност и ангажираност до най-малкия детайл генерират огромна листа от пациенти, търсещи лично неговата помощ и компетенции.
 
Българската хирургия днес
 
Проф. Белев смята, че българската хирургия е модерна и постоянно развиваща се специалност, с прекрасни професионалисти, която се конкурира адекватно с европейските центрове. Липсата на национална концепция, идеи и макрорамка, невъзможността за нормална комуникация в съсловната организация, с неправителствените организации и Националната здравноосигурителна каса, ригидността на рамковия договор сериозно ограничават потенциала ѝ.
 
„Системата трябва тотално да бъде променена в много аспекти, включително законодателството и начина на финансиране. Нужна е промяна в стандартите по отделните специалности, особено по хирургия, промяна в модела на клиничните пътеки. Нашите пътеки не са променяни с години по отношение на включване на съвременни процедури. Понеже сме търговски дружества, които трябва да се самоиздържат, цялостната ни дейност е адаптирана към модела на клиничната пътека. Един от резултатите е необективна статистика и когато търсим данни за анализ или представяне в научни статии или форуми, се сблъскваме с изключителни трудности", обяснява медикът.
 
Специално внимание той обръща на лапароскопската хирургия – хирургия на настоящето и мост към роботизираната хирургия, където опитът и когницията на специалиста са от решаващо значение. „Вече няма операции, които не могат да бъдат изпълнени по миниинвазивен начин. Въпросът е в преценката на хирурга и неговия когнитивен капацитет за справяне. Следващата стъпка е форматирането им в прецизна психомоторика, за да може да се получи качествен медицински и хирургичен продукт. Тоест, хирургията е осъзната мозъчна дейност и това е в основата на добре свършената работа. Противно на клишето, което у нас битува и я определя като “занаят”. Няма създаден изкуствен интелект, който да извършва самостоятелно оперативна дейност. Зад робота все още стои лекар и от неговата квалификация и способност зависи резултатът. Машините, с които разполагаме, имат своите предимства, но хирургът е в основата на добре свършената работа”, категоричен е проф. Белев.
 
Подходът към онкологичните пациенти
 
Повече от две трети от пациентите в отделението на проф. Белев са със злокачествени заболявания. В хирургическото звено се прилагат локални и химиотерапевтични подходи, уникални за страната. Основен е мултидисциплинарният подход, при който специалисти от различни области работят в тясна координация, за да се постигне персонализирано лечение на всеки пациент.
 
„Затова сме предпочитани от пациенти от цялата страна, с множество компликации на различни етапи от развитието на заболяването, които ние трябва да дефинираме, да менажираме така, че от намесата ни да има само ползи за здравето на пациента и благоприятен изход от болестта", казва хирургът.
 
Проф. Белев отбелязва, че растящата честота на онкологичните заболявания е резултат от демографски фактори, по-добра диагностика, натрупан мутационен товар и некачествено хранене. Липсата на адекватни профилактични стратегии е огромен проблем. Съвременната хирургия и онкология предлагат все по-ефективни терапевтични модели и увеличават преживяемостта.  
 
Посланието му към младите лекари
 
На младите лекари пожелава на първо място здраве и да не спират да мечтаят. Убеден е, че те са бъдещето. Смята, че прави всичко необходимо, за да могат бъдещите хирурзи, чиито ментор е, да се обучават качествено по време на специализацията.
 
“Това, което казвам на студентите си на първите упражнения и лекции, е, че всичко зависи от тях и че всичко е в техните ръце. Светът е в краката им и те трябва да вървят смело по своя път, да не спират да се борят и в крайна сметка с труд и постоянство ще стигнат там, за където са тръгнали. Няма място за отчаяние. Няма и път, покрит с рози, нито пълно щастие, както казваше моят учител. Системата не им дава това, което трябва, нито това, което очакват, но те биха могли да постигнат всичко, за което мечтаят. А защо не и да я променят", категоричен е проф. Белев.
 
Екип, отдаденост и семейна опора
 
Като изключително важен за резултатите проф. Белев определя качествения, сработен екип. Гордее се с всеки от хирурзите в отделението и им се доверява напълно. “Приемственноста е безценна. Аз имах късмета да се уча от най-добрите хирурзи у нас и в чужбина и смятам за свой дълг да обучавам младите лекари, които избират хирургията за свое призвание", казва той. 
 
“Това, което трудно приемам, е смъртта. Загубата на пациент преживявам мъчително, дори когато е очакван, логичен изход от много тежко заболяване. Колкото и опит да имам, колкото и усилия да полагам, никога няма да свикна", признава специалистът.
 
В личен план - семейството е безценно за професора. “Без подкрепата на моята съпруга не бих успял в нищо”, отчита той. Заедно са от студенската скамейка и имат две дъщери. По-голямата от месец е дипломиран лекар.