Датата е 17 август, горещ следобед. Из Пловдив започва да се носи неприятната миризма на пушек. Скоро след това се чуват и преплитащи се звуци от сирените на няколко пожарни коли. Няколко екипа огнеборци, заедно с десетки доброволци, си проправят път към ядрото на пожара. Гори Младежки хълм.
Много бързо из целия град се разнесе неприятната новина – застрашено е едно от най-значимите места за Пловдив. Природна забележителност се задушава в пламъци, докато десетки растителни и животински видове са под риск. Заради бързата реакция на екипите пожарът бе локализиран и след няколко часа потушен. В следващите няколко дни обаче отново имаше възпламенявания.
Напълно съзнавайки възможните последствия за малката екосистема на най-високото тепе, потърсихме Анелия Павлова−еколог, биолог и активен участник в опазването на защитени и редки видове. Анелия работи към „Зелени Балкани“, където се занимава и с изследователска дейност, а част от активностите ѝ са фокусирани върху опознаване на обитателите на тепетата. Ето какво разказа тя пред TrafficNews :
–Струва ми се е редно първо да уточним какви последствия би могъл да има пожарът на Младежкия хълм върху растителността и животинските видове там?
–Пожарите, както и други природни бедствия, имат голямо влияние върху дадена екосистема. В случая Младежкият хълм е защитена територия – природна забележителност по ЗУТ (Закон за устройство на територията) с множество растителни и животински видове, някои от които редки и защитени. Надявам се, пожарът да не е засегнал голяма площ и най-уязвимите видове като защитените растения и бавнодвижещите се животни - костенурки на пример. Голяма част от защитените растителни видове като подуточашковото клинавче (дано все още да го има) са в основата на хълма, така че вероятно щетите са в ограничено пространство. Вероятно огънят е унищожил тревната покривка и много от храстите и дърветата.
–Възможно ли е всички тези вредни емисии, отделени при пожара, да са изгонили част от животинските видове (птици)?
–Със сигурност пушека от огъня и намаления кислород са прогонили голяма част от бързодвижещите се животни. Всяка необичайна ситуация за дивите животни е сигнал за тревога и опасност, поради което животните се отдалечават от дадената територия. Въпреки това съм сигурна, че още на следващия ден голяма част от тях са се върнали. Едни ще търсят храна след бедствието, други могат да намерят нови убежища, трети пък може да ползват старите си гнезда в близост. По-голяма опастност има за бавнодвижещите се животни като костенурките, които често първи стават жертва на подобни бедствия. В този случай, според мен, благодарение на бързата намеса на пожарната, вероятно тази група животни не са пострадали.
–Всичко това, което изброи, фатално ли е за Младежки хълм?
–При подобни бедствия природата бавно се възстановява или се заселват нови видове. Още на следващата година тревната покривка се подновява, а дървесните видове започват да прорастват след още няколко. Това е т.нар. вторична (или третична, в зависимост от броя на сполетелите я бедствия) сукцесия – повторно населяване на видове в дадена територия. В природата никоя територия не остава празна дълго време – винаги ще се намери животно, вятърът ще донесе семе и постепенно се изгражда нова екосистема. Трябва да бъдем бдителни и да не допускаме риск от пожари особено в извънградски условия, но и да знаем, че природата ще се възстанови и без нас. Просто ние имаме нужда много повече от ресурсите ѝ, които пожарите унищожават.
–Какво мерки може да се предприемат, за да се възстановят нанесените щети?
–Ние бихме могли да подпомогнем възстановяването, но не мисля, че ще бъде много бързо, защото все пак зависим и от дървесни видове. Най-добрата подкрепа за територията е тя да бъде опазвана от инвазивни (чужди) видове, които в този случай биха се адаптирали първи и е твърде вероятно да не позволят да се развият местните. Също така залесителни акции с местни видове и поддържане назалесените дървесни видове би дало положителен резултат.
–Има ли нещо, което самото общество може да направи, за да подпомогне?
–Разбира се! Най-лесното е да бъде осведомено, да търси информация, понеже не винаги нещата са лесни за откриване. Тогава ще бъде на лице и превенцията от пожари. Също считам за важно, че Община Пловдив трябва да изпълнява препоръките в Плана за управление на Младежкия хълм - популяризиране на защитените видове, за да може всеки гражданин да осъзнава отговорността, която носи към опазването на това голямо богатство.
–Какъв извод можем да си направим от цялата тази ситуация?
–Добре е да възпитаме себе си и другите в това, че всъщност всички ние имаме ангажимент към поддържане на тези места. Или най-малкото поне да не навреждаме на видовете и техните местообитания в дадена защитена територия или в извънградската среда.
Снимка на Анелия Павлова: Красимир Колевски
Още от категорията
Личността на Нери Терзиева събра поколението Z, за да му завещае професионалното си наследството