Сградата на БНБ на края на Главната да стане Археологически музей е една от възможностите красивото здание да отвори врати отново. Кметът Здраво Димитров и директорът на музея Костадин Кисьов вече са водили разговори.

„Държавата ще трябва да се намеси и да финансира реставрацията и приспособяването ѝ в музейна експозиция. За каква сума става въпрос ние не знаем, но е ясно, че тя не би могла да събере общинската администрация и да се превърне в седалище на Общината, защото е малка“, коментира Зико.

За зданието разказа представителят на БНБ Пламен Трайков. Той разкри, че строителството ѝ е започнало през 1905 година и завършва през 1909 година. Тогава отваря врати и винаги е имала функции на банка. През 1929 г. сградата е надстроена, надграждане е имало и през 74-та година. През 1985 г. сградата, проектирана от арх. Майер, е обявена за паметник на културата.

Общата ѝ площ е 4266 кв. метра. В основите ѝ има три внушителни трезора с дебели врати, през които журналистите и кметът Димитров надникнаха.

Особено впечатляващи бяха заключващите устройства на единия от трезорите, които са автентични. Журналистите видяха и уникална каса Бантер, изработена от фирма, която по време на войните е правила танкове.

На събитието стана ясно още, че за реставрацията на фасадата ръководството на БНБ е изготвило проект през 2011г., който е съгласуван с НИНКН.  

Всички искат сградата на БНБ в Пловдив, Зико обаче не я дава – мести музей или звена на ОбщинатаТрябват сериозни инвестиции за обновяването на паметника на културата, каза кметът

Припомняме, че сделката за сградата бе гласувана през 2013 година. Тогава Община Пловдив размени сградата на улица „Райко Даскалов” срещу терен от 6,5 дка на Цариградско шосе на БНБ.  Договорката бе, докато касовия център  не бъде изграден, а администрацията не се изнесе, тя да се ползва от БНБ срещу годишен наем. Касовия център  за 14 млн. лева вече е завършен като преместването на финансовите институции вече е факт. Община Пловдив пък си получи ключовете за сградата.

Забележителната сграда е паметник на културата, част от уличния ансамбъла на ул. „Райко Даскалов“. Сградата е проектирана от архитект Якоб Хайнрих Майер и е издигната през 1898 година за целите на банковата институция. Тя се е ползвала за образец и ориентир при определяне габаритите на улицата в градоустройствените планове на Йосиф Шнитер. По-късно на Българската народна банка се налага разширение на дейността, съответно на сградния фонд. То се прави в дълбочината на сградата и не засяга предната фасада. Увеличението на обема на сградата е дело на архитект Камен Петков,  днес пететажната сграда е с приблизително РЗП от 5400 кв.м.