Дамян Дамянов е автор на едни от най-чувствените български стихове. 

Роденият през 1935 г. Дамянов започва да твори още в ученическите си години. Той публикува първите си стихотворения във в. "Сливенско дело", който излиза в родния му град.

Стихосбирките му, които са 38 на брой, започват да излизат през 1958 г. 

През 60-те години започва работа като литературен консултант във в."Народна младеж" и като редактор в отдел "Поезия" на сп."Пламък".

Поетът е удостоен със званието Народен деятел на културата, лауреат е на Димитровска награда, а през 1998 г. получава наградата "Иван Вазов" за цялостно литературно творчество.

Той издъхва на 6 юни 1999 г. в София на 64-годишна възраст.

"Той бе приятел, голям поет и истински човек. Всичко, което трябва да знаем за него, е в стиховете му", казва за него примата на българската естрада Лили Иванова пред БНТ.

Стиховете му умеят да докосват дори и най-закоравялото сърце. В тях той излиза мислите и душата си, споделя страданията си и болезнената нужда да обича, която белязва целия му живот.

Коварна болест го оставя почти неподживен, но това не секва творческите му способности. Напротив - поезията му вдъхва сили, напомняйки ни, че не трябва да се отчайваме, дори и в най-тежките моменти от живота.

"Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи"

Жената на сърцето му е поетесата Надежда Захариева, с която имат 3 деца - двама синове и една дъщеря. Големият им син Петър почива от инфаркт на 47-годишна възраст.

"Това е Дамян, това е неговата душа, тук, в тези редове. Спомнете си за поета. Той ви обичаше", казва в интервю вдовицата на поета.

ОБИЧАМ ТЕ И ТЕ ЦЕЛУВАМ

Целувам те, защото те обичам.
Не ми е нужно твоето вчера,
а утре е така далеч.
Мълчанието е доверие -
очите тихо красноречие.
Мигът в прегръдка да заключим,
да бъде наш, да бъде вечен
и който първи проговори
той първи не обича вече.