Ясен Божилов, ръководител на една от групите участници на събитието на "Източната порта" - Сдружение "Via Pretoria", отговаря на въпросите на Иван Иванчевски. Възстановчиците са част от програмата на фестивала "Блясъкът на Филипопол", финансиран от фондация "Пловдив 2019", който започва на 31 май от 10 до 16 ч. и на 1 юни от 10 до 13 ч. Там ще видим исторически възстановки, демонстрации на охраната, законите и финансовите операции на Рим.

- Колко време отнема подготовката за една битка или представление?

- По принцип събитията се планират от предната година, защото са свързани с много организация, а и бюджет на общините. Те имат културен календар, който се планира доста отрано. Но самата подготовка на събитието варира: тъй като ние се занимаваме с това от 20 години, то подготовката се свежда до измислянето на хубав сценарий (исторически верен и по възможност свързан с конкретното място) и синхронизация с другите групи, които участват. Но понякога може да отнеме и месец, ако се налага да строим нещо - крепост или кръстове, на които да разпъваме бунтовниците.

- Как се подготвяте физически и психически?

- Физически римският войник трябва да може да носи до 30 кг на целодневен поход. Физическата подготовка се свежда до упражнения и колкото се може повече участия в събития, но се оказа, че това не е най-важното. Най-важното е да се чете историята. Ние работим с историци и археолози (някои от тях участват заедно с нас) и сме много близо до това, което наричат "експериментална археология". Т.е. историците намират документ или археолозите намират предмет и не знаят или как е направен, или за какво се ползва. Ето един пример - при дългите военни походи римският легионер е трябвало да носи 2 или 3 чифта калиги (сандали) и да ги сменя през 2 часа.

- Защо?

- Е, ние пробвахме и разбрахме по трудния начин защо - оказа се, че това се прави, за да не се образуват мазоли и мехури - всеки чифт претрива на различно място. Жените знаят това, затова сменят толкова обувки. Накратко - четем историята и всичко става по-лесно. Изобщо римската цивилизация е била мноооого по-напред от нас. Един легион е бил от 6000 войника, не всички са били силни.

- Какви емоции изпитвате, когато се намирате в ролята, на арената?

- Различните са емоциите на младите ни участници и на нас, ветераните. Младите се вдъхновяват, връщат се назад във времето, опитват се да разберат какво е да живееш в Рим. Виждат се като във филма "Гладиатор". За нас ветераните, които сме създали тези групи, по-важна се оказва историята. Докато младите се упражняват в боя дори и в почивките, ние седим с историците и археолозите и копаем назад във времето. И да, откриваме невероятни неща. Учим латински, търсим контакти с музеите, ровим в архивите.

Лично аз съм си избрал ролята на Praefectus Praetorio - главнокомандващият на преторианската гвардия (уж личната охрана на императора, ама в повечето случаи преторианците убиват императора ако е прекалил и слагат нов). В групата ни има около 20 легионери от 8-ми Августовски легион и 3-,а преторианци. Ние сме единствената група, освен една италианска, която представя преторианската гвардия Също и общуването с другите групи помага, много се учим от тях.

- Какво прави фестивала в Пловдив специален за вас?

- Специален е не фестивалът, а мястото. Пловдив е един от градовете, които император Траян е създал. Има уникални римски ценности и общината прави и невъзможното да открива и възстановява историческото наследство. Например сега за пръв път фестивалът ще се проведе на Източната порта - уникално място.

- Как бихте описали своята връзка с историята на древността?

- Много труден въпрос. Отначало беше чисто любопитство. Сега вече не е така, все повече откривам, че това не е просто минало. Нещата са същите, хората са същите, езикът е почти същия. Много неща, които пише в учебниците, не са верни. Откривам, че българският език произлиза директно от латинския, каквото и да говорят езиковедите. В българският има неща, които само при нас са запазени от латинския, например падежите, глагола "съм" и да не изброявам повече... Оказа се, че знанието кое какво е откъде произхожда дава огромна сила. Какво във фентъзи романите - ако знаеш истинското име на нещо, придобиваш власт над него (затова магьосниците си криели истинските имена). Например бългаското име "Камен" и думата "камък" идват от латинското CAEMEN (древно произнасяне "камен", по-късно "цемен"). Означава "камък" и "Цимент" произлиза оттам.

- Какво ви вдъхновява в нея - древността?

- Правели са велики неща. Строили са за вечността. Мислели са повече. Било е златно време за цялата цивилизация до пети век преди новата ера, когато всичко се скапва.

- Когато сте на арената, как се свързвате с ролята, която претворявате?

- Всеки от нас има постоянен образ, над който постоянно работи. Моят е преториански префект, Тук въпросът не е театрален - да учиш роля и реплики. Ние вярваме в образа си, той отговаря на характера на конкретния човек и изразяа неговите емоции и мисли. Зрителите разбират това и всичко става много естествено. не казват "този е добър или лош актьор". Те казват "тая битка вярно е била много гадна" или "ей, това е супер!". Например на някои събития сме показвали "Децимация". Това е много древно и крайно военно наказание. При проява на страх от легиона, всяка група от десет войника тегли жребий. На един от тях се пада черно камъче и тогава другарите му трябва да го убият с голи юмруци. Т.е. всеки десети бива убит от другарите си. На легиона се отнема орела (това е бойното му знаме), разформирова се, името му се заличава и бившите му войници му тънат в позор до края на живота си.Такава възсатнока е много емоционална и. повярвайте, ние и публиката го преживяваме много драматично.

- Има ли моменти в тренировките или представленията, които ви напомнят за вашето собствено вътрешно "състезание", например да се справите с лични страхове или бариери?

- Да, има много бариери, но те не са свързани с вътрешно състезание. Например, планираме другата година да направим голям двуседмичен поход в Румъния по стъпките на Траян при войните му с Даките (също част от екперименталната археогия) Оборудваме се според историческите записи, но не знаем дали ще успеем. Ужасно много не знаем. Все едно вие да се опитате да изкачите Еверест само по записките на Едмънт Хилари.

- Какви емоции изпитвате след финалната битка?

- Ужас! Гледаме публиката. Гледаме очите им и се опитваме да прочетем "палец нагоре" или "надолу". Ако публиката ни връхлита да се снима с нас и да ни разпита - значи добре. Ако поръкопляскат малко и се разотида, хмм. Хайде обратно към книгите и ново планиране. Ние правим това не за да се бием с мечове помежду си, а за популяризираме собствените си корени и история.

- Защо избрахте конкретната си роля в тазгодишното издание?

- Ние участваме в Пловдив всяка година. Това е римски град. Ние сме римляни. Ние сме си у дома. Въпросът е вие, варвари, какво търсите тук?