
„Глад за изкуство ли е да присвоиш публично изложено изкуство?” – пита екипът на Художествена галерия – Казанлък, който сигнализира чрез пост в социалните мрежи за откраднати парчета от съвременно произведение на изкуството, включено в мащабния артистичен проект „Глад”. Засегната творба се казва „Кутии с тактилно изкуство" и е на български автор – проф. д.н. Атанас Тотляков. Тя представлява серия от три дървени кутии в червен цвят, експонирани на две от 22-те локации в Казанлък, в които са композирани пластични структури, получени чрез жест на стискане на акрилна моделираща паста в дланта на автора. Търсено е взаимодействието с публиката, като възприемащият произведението може да докосне конкретния пластичен експонат. И крадците точно това са направили. Но вместо само да докоснат експоната, те са дръпнали две от парчетата, прибрали са ги в джоба и са изчезнали. Случката се разиграла по време на Коледните празници, а парчетата и до днес са в неизвестност.
„Едно невинно на пръв поглед „заемане" на изложбен артефакт е неблагоприятно деяние не само по отношение на физическата липса, а и негативен знак към обществото в града. А темата за тактилното изкуство е основна за проф. д.н. Атанас Тотляков, който е водещ представител в този начин на творческо мислене,” – пишат от галерията.
В проекта „Глад" на Художествена галерия – Казанлък художникът участва с „Тактилни кутии за изкуство", разположени на две локации – в магазин за чанти и куфари „Макао" и Туристически информационен център. Творбата представлява серия от три дървени кутии в червен цвят, в които са композирани пластични структури, получени чрез жест на стискане на акрилна моделираща паста в дланта на автора. Кутиите са посредник между творческата интенция на автора и всички вещи, с които непрестанно сме в телесен контакт. Гладът в тази форма на съществуване е чувство на недостиг, който е породен от желанието да съзерцаваме самата същност на нещата през и чрез собствените си тела.
Екипът на галерията отправя призив за връщането на артефактите към човека, който ги е взел, като гарантира за неговата анонимност.
„Това би било жест към усилията ни и ще осмисли съществуването на тази локация от проекта „Глад", тъй като те са съществената част на произведението и идеята на автора,” – споделят още галеристите.
Още от категорията

Разпадът на Балабановата къща открит преди десетилетие, експерти готвят становище от 2021 г.


Акценти

Пожар край пловдивско село, пушеците се виждат на километри

Тодор Неделев се завръща в Ботев Пловдив


Тежка катастрофа на пътя Пловдив-Карлово




