Фестивалът “КВАРТАЛНА СЦЕНА“, който е част от програмата на Пловдив 2019 – Европейска столица на Културата, ще има и литературно включване.

Първият му уикенд (13-14 април) ще бъде открит с четене на разкази от дебютния сборник на Ангел Иванов “Техническа проверка“ (Скалино, 2018). Това ще се случи утре, в събота, преди обед от 11:00 часа на откритата импровизирана сцена в Парк “Бунарджика“ (до Летния театър), изградена специално за събитията в рамките на феста.

Текстове от книгата ще четат самият автор и неговият приятел и сътрудник в организацията на “Квартална сцена“ – актьорът Илия Виделинов, родом от Пловдив. Пловдивчани и гостите на културната столица са поканени да прекарат едни едновременно лениви и смислени 50 литературни минути в късната утрин на съботния ден. А в случай, че времето е дъждовно – четенето ще бъде в Библиотеката “Иван Вазов“.

Преди около месец Ангел Иванов вече представи своя книжен дебют пред пловдивската публика в популярно местно заведение, но сега се завръща още веднъж, за да прочете заедно с Илия Виделинов други разкази от сборника. Името на книгата всъщност е заглавието на първия програмен текст в нея, в който се разказва за един мъж, който се завръща на старото си работно място чрез измама.

Оказва се, че години наред той е извършвал техническата проверка на сирените, които при нужда предупреждават населението за тревога от бедствия, аварии, въздушни атаки и т.н. Сега обаче, в деня, в който уж само технически се проверява изправността на машините и технологията (впрочем, това беше скоро - на 1 април), той ще изкрещи последната спасителна истина на Човечеството.

Няма да издаваме коя е тя, а вместо това ви предлагаме една миниатюра от сборника:

ТАМ КРАЙ РЕКАТА ХАН

"Знам, че е лудост, но ей на, това е единственото нещо, което наистина ми се иска да бъда."
Из “Спасителят в ръжта“, Джеръм Д. Селинджър

Преди две вечери карах колело на реката Хан, която прорязва града като огромна кротка анаконда. Минах покрай песъчливо игрище и видях местни момчета да играят мач на една врата. Игрището се осветяваше слабо от улични лампи. Оставих колелото зад вратата и поисках да се включа. Децата веднага се съгласиха. Показах им няколко трика и те се изкефиха. Избрахме отборите чрез "камък-ножица-хартия" и почнахме ...

Играта беше "Лаком за гол". Играл съм я безброй пъти като дете. Два отбора и една врата. Вратарят е неутрален и хвърля топката с гръб над глава или я изритва силно надалеч. Оказва се, че "Лаком за гол", "Камък-ножица-хартия", въобще детските игри, са еднакви в различни точки по света. Детското въображение е онова, което ни обединява. Повече от ООН и интернет.

Беше велико. След толкова години отново поиграх Футбола, който обичах навремето и който по ред причини зарязах като практикуващ, а напоследък и като наблюдаващ. Но онази вечер беше различно. Плетяхме комбинации, одобрявахме шумно всеки добър финт или майсторски гол, чак вдигахме пушилка в пясъка, а светлината все не достигаше... Но това си беше Мач от Лятото на Детството. Само дето този път баща ми не ме извика от терасата за вечеря.

Децата бяха страхотни. В тъмното трудно различавах съотборниците си, изобщо всички. За новодошлия западняк на Изток това е горе-долу простимо, а и беше тъмно... В началото видях едно момче с очила, но в следващия момент забелязах, че са няколко. Не ставаше за ориентир. Сладурите цъкаха с цайсите. Реших да им подвиквам "Жи Сун Парк" и редувах с "Парк Жи Сун", по-скоро като парола в мрака, че съм свободен да "опъна сака". Те всеки път се кефеха на подвикванията ми, все пак част от тях бяха с фланелки тъкмо на най-популярния местен футболист.

А аз си представих за миг, че съм с фланелка на Холдън Колфийлд. Който играе с децата в полето от ръж (сгурия) и ги пази да не паднат в пропастта (реката).