Хронология на престъпната безстопанственост – само с тези думи може да се опише безхаберието на Министерство на културата по отношение на ремонта на Концертна зала в Пловдив.

Това стана ясно по време на пресконференцията на  учредителите на фондация „Дом за Пловдивската опера”, на която бе проследена по години битката им за две каузи – ремонта на Концертна зала и построяването на сграда на Операта под тепетата.

В началото на 2016 г. Мариана Чолакова, Никола Добрев, Любозар Фратев, Илко Николов и Георги Стоев обявиха, че започва подписка в подкрепа на инициативата. В последствие фондацията се опита с действия и срещи да даде тласък и на ремонта на знаковото  музикално пространство, за да не се налага Държавна опера-Пловдив да гастролира в собствения си град.

И ако идеята за нова сграда за музикално-сценични изкуства е една хубава мечта и цел за бъдещето – било то близко или по-далечно, то ситуацията с Концертна зала е диаметрално различна, защото състоянието ѝ към днешна дата е доказателство, че груповата отговорност води до групова безотговорност. И това се случва не при един, не при двама, а при четирима министри на културата.

Какво и как се е случвало през годините в стремежа да бъдат реализирани двете каузи на „Дом за Пловдивската опера” обобщи Любозар Фратев.

„Седем години, 74 месеца, 47 писма до всевъзможни институции, 75 срещи, 5 пресконференции, 3 декларации, подписване на меморандум, а резултатът от това е нула. Не сме загубили енергия и хъс за каузата, но явно волята на пловдивското общество не е достатъчна за решаването на проблемите със сцените за култура в града”, каза той. 

Цели четирима министри на културата са част от трагикомедията, наречена „Ремонт на Концертна зала”.

„Вежди Рашидов и Боил Банов даваха безплодни обещания. Велислав Минеков обеща в бюджета на Министерство на културата да бъдат заложени целеви 10 000 000 лв. и изпълни поетия ангажимент. Има изготвен технически проект, остава МК да обяви обществена поръчка за избора на изпълнител. Община Пловдив издаде разрешително за строеж още миналата година.  Липсата на всякакви последващи действия обаче бе очевадна.  От културното ведомство поискаха част от бившия стол на Партийния дом – 360 квадратни метра, да бъде обособена в отделен имот, а правото за управление да бъде прехвърлено на Операта и това бе направено с гласуване на Общинския съвет на 10 февруари 2022 г. Оттогава до днес обаче обществена поръчка не е обявена”, разказаха от „Дом за Пловдивската опера”.

Още по-обезпокоителен е и слухът, че поради липса на капацитет в министерството, се търсят услуги от външни фирми за изготвянето на тръжната документация. А това предполага допълнително забавяне на процедурата.

Така се стига до ситуация, в която има огромна вероятност заложените целеви 10 милиона лева да не бъдат усвоени и ремонтът на Концертна зала да пропадне отново и да се наложи рестарт на процедурата.

Защо ли? Защото в българската действителност след всеки избор на изпълнител обикновено следват обжалвания на останалите участници. Така бързо и безметежно 2022 г. ще бъде изпратена с новогодишна заря, а съдбата на Концертна зала ще продължи да бъде пример за разруха.

„Явно сме били по-големи оптимисти, отколкото действителността ни дава право. Ще проследя в хронология казуса през годините. През 2016 г. арх. Савов изготви техническо задание за залата. Две години по-късно бе обявена обществена поръчка за техническия проект.  През 2019 г. той бе избран в лицето на арх. Бойко Кадинов, доскоро зам.-министър на културата. Вместо след 45 дни, проектът бе предаден година по-късно. После през ноември 2021 г. Община Пловдив връчи строителното разрешително на тогавашния министър Велислав Минеков. Днес – 12 май 2022 г. няма стартирана процедура за избор на изпълнител. Това са цели 6 години и два месеца”, каза арх. Илко Николов.

Ситуацията с новата сграда на Операта е още по-неясна. Въпреки че в края на ноември 2021 г. Министерство на културата, Община Пловдив и Фондацията бе подписан тристранен меморандум, играта на пинг понг продължава с пълна сила.